Прост трик за справяне с несигурността

Напоследък се чувствам обременена от постоянния хаос и несигурност – сякаш нося леко напрежение в тялото си, което никога не отшумява напълно. Новините са замайващи. Темпото на промяната е безмилостно. В някои дни се чувствам сякаш се люлеем от една криза към следващата, без време да я обработим, без момент да издишаме. Събуждам се вече подготвена за това, което може да донесе денят. Сякаш земята непрекъснато се движи и всички ние сме помолени да намерим своята позиция в реално време.

А след това са и по-тихите, вътрешни въпроси, които нося със себе си – тези, които ме събуждат посред нощ или когато се опитвам да осмисля деня: Правя ли достатъчно? Правя ли правилните неща? Какво се случва след това – в работата ми, в общността ми, в този крехък свят, в който отглеждаме децата си? Как да защитя това, което обичам, в един свят, който изглежда толкова непредсказуем?

Истината е, че несигурността ме прави тревожна. Харесвам ясните планове. Чувство за посока. Винаги съм намирала утеха в това да бъда тази, която „се държи под контрол“, която може да предвиди нуждите, да предложи съвет, да реши проблема. Преди вярвах, че подготвеността – контролът, е решението. Че ако просто мога да мисля достатъчно напред във времето, да работя достатъчно усилено, да се грижа достатъчно, мога да бъда една крачка пред хаоса. Но тази илюзия бе разбита. Светът е твърде сложен за спретнати планове.

1% повече любопитство

Единственото хубаво нещо на пристрастеността към четенето на заглавия е, че получавам повече достъп и до други статии. Преди няколко седмици прочетох красиво есе от Сулейка Джауад за нейната диагноза за рак. В него тя изследва еволюцията на връзката си със страха – започвайки с непреодолимо страх от мишки и завършвайки с по-дълбока конфронтация със смъртността и несигурността след диагнозата. Но това, което наистина ме порази, беше следният цитат:

„Това открих от другата страна на страха: знанието, че мога да се справя с него, каквото и да е формата му – стига да съм с един процент по-любопитна, отколкото уплашена.“

Задаване на по-добри въпроси

Едно от първите неща, които научих в обучението за коучинг, е, че целта на коучинга не е да имаш отговорите. Става въпрос за това да задаваш по-добри въпроси. Става въпрос за това да оставяш пространство за изследване, вместо да бързаш с решението. Става въпрос за това да се довериш, че хората имат мъдрост в себе си – не защото им я даваш, а защото им помагаш да я разкрият.

Излишно е да казвам, че това, което можем безпроблемно да приложим в други части от живота си, може да е трудно за интернализиране. Може да сме майстори в това да държим пространство за въпросите на другите, но когато става въпрос за нашите собствени, често по подразбиране се поддаваме на неотложност, контрол и отчаяно търсене на отговори.

Но това, което продължавам да уча и пренаучавам, е, че сигурността често е фалшиво обещание. Тя успокоява тревожността в краткосрочен план, но не насърчава растежа. Любопитството го прави. Когато спра да изисквам отговори от света, създавам малко повече пространство за дишане, за движение.

Тази промяна не идва лесно. Много по-естествено е да се стискаш здраво, отколкото да бъдеш отворен. Но приемането на любопитството е практика, а не черта на личността или фиксиран начин на мислене. Просто трябва да съм готова да остана в неизвестното още малко.

Прилагане на практика

Ето няколко осезаеми стратегии, които ми помагат, когато усещам, че се подготвям за неизвестното:

Задавайте по-добри въпроси

Когато се хвана, че се изпадам в спирала на страха, опитвам да прекъсна цикъла с въпроси, които отварят пространството, вместо да го затварят. Вместо „Ами ако всичко това се обърка?“, питам: „Какво бих могла да науча от това?“ или „Кое е едно малко нещо, върху което мога да действам днес?“ Тези въпроси нямат ясни отговори, но ми напомнят, че имам свобода на действие, дори в среда на несигурност.

Назовете нещата, които са верни в момента

Страхът е склонен да пътува във времето, дърпайки ни към въображаеми бъдещи неща. Любопитството ни помага да се върнем в настоящето. Опитвам се да се запитам: „Какво знам със сигурност в момента? Какво всъщност се случва и какво просто проектирам?“

Бъдете любопитни за самия страх

Понякога седя със страха си и му задавам въпроси: Какво се опитваш да защитиш? Какво се крие под това? Обикновено намирам нещо нежно – дълбоко вкоренена ценност, копнеж, надежда. И изведнъж страхът се усеща по-малко като заплаха и повече като сигнал.

Нищо от това не премахва хаоса. Не ми дава петгодишен план или подредено чувство за контрол. Но ми дава начин да остана адекватна в бъркотията. Начин да продължа да се движа, дори когато пътят напред не е ясен. Любопитството не обещава сигурност, но предлага нещо по-добро: връзка. С нас самите. С това, което има значение. Един с друг.

…………

Джесика Уилън, основател на нюзлетъра „A Cup of Ambition", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев