Теория на мотивацията

Понякога гледаме на мотивацията по грешен начин - приемаме, че трябва да има резултат или награда, за да мотивираме себе си или другите да действат. Науката показва, че това не е така.

Един от ключовите експерименти, демонстриращи естествената мотивация на приматите да решават проблеми, е проведен от Хари Ф. Харлоу през 1949 г. В своя експеримент Харлоу представя осем маймуни (макак резус) с механична задача за решаване на проблеми, включваща издърпване на карфица, освобождаване на кука и сваляне на капак. Забележително е, че без никакви външни стимули като храна, вода или конкретни инструкции, маймуните не само се заели със задачата, но и се справили изключително добре. Всичките осем маймуни изпълняват предизвикателството в рамките на две седмици, а две трети се справят с него за по-малко от 60 секунди.

Заинтригуван от тези резултати, екипът на Харлоу въвежда външен мотиватор във втори опит, предлагайки стафиди като награда за успешно изпълнение на задачата. Противно на очакванията, тази външна мотивация не подобрява представянето им. Вместо това, този външен мотиватор води до повече грешки и по-рядко решаване на проблеми от маймуните. Вместо да подпомогне представянето им, наградата изглежда се превръща във фактор, който ги разсейва.

Разбиране на мотивацията

Тези открития изиграват ключова роля за промяната в разбирането за мотивацията. Преди това мотивацията до голяма степен се тълкуваше от гледна точка на биологични нужди (като глад или жажда) и външни награди или наказания. Експериментът на Харлоу обаче показва, че нито биологичните нужди, нито външните награди са основните двигатели на поведението на маймуните. Това кара Харлоу да предложи нова теория за човешкото поведение, съсредоточена върху присъщото възнаграждение.

Той твърди, че мотивацията за решаване на проблеми е органично получена от присъщ интерес към самата задача, независимо от биологични нужди или външни стимули. В много отношения това може просто да бъде разбрано и наблюдавано, като се гледа как всяко малко дете играе и се учи. Всички имаме естествена мотивация, подхранвана от дейността, от която се интересуваме. Това разбиране преформулира предизвикателството пред мотивирането на хората. Според него не става дума за това да поучите мотивация, а да избегнете демотивацията.

Теория на самоопределянето

Психолозите Едуард Л. Деси и Ричард М. Райън са проучили подробно тази тема. Тяхната теория за самоопределението подчертава значението на вътрешната мотивация и нейната роля за насърчаване на автономността. Изглежда, че както вътрешните, така и външните мотивации са важни. Въпреки това, вътрешната мотивация често води до по-дълбоки, по-трайни усилия и ефективност.

Като ментори, лидери и родители ние трябва да извлечем от това поуката, че съществува естествена мотивация в хората, които наставляваме. По тази приаинч нашата работа, може би, опира повече до овластяване, създаване на пространство и избягване на демотивация. В увлекателната книга на Даниел Пинк „Drive”, теорията за мотивацията се фокусира особено върху фактора: време, задача и екип. Пинк твърди, че когато хората имат контрол над времето си, те могат да работят, когато се чувстват най-продуктивни и креативни.

Контролът върху задачата позволява на хората да се ангажират с работа, която намират за смислена и предизвикателна, насърчавайки чувство за цел и постигане на майсторство. И накрая, наличието на способност да избират техния екип дава възможност на хората да си сътрудничат с онези, които ги вдъхновяват и допълват техните умения. Тази автономия в трите фактора създава среда, в която мотивацията може да процъфтява, а това води до по-голямо удовлетворение и продуктивност.

Преоткриване на мотивацията

Във всичко това има важен урок за всички нас по отношение на това как можем да преоткрием собствената си мотивация в нещата, които обичаме да правим, като разпознаем и създадем необходимото пространство.

Външните награди в живота (като очакван паричен бонус за свършена работа) обикновено са краткотрайни, но са полезни инструменти, които ни тласкат към действие. Те обаче трябва да вървят ръка за ръка с предупреждение, че потенциално могат възпрепятстват вътрешната мотивация, ако се използват неправилно (например, произволно намаление на бонуса). За мощна дългосрочна мотивация, вътрешните мотиватори са много по-ценни (като фокусиране върху присъщото удоволствие от задачата, съчетано може би с неочаквана похвала или признание за добре свършена работа). Те се докосват до присъщата ни тенденция да търсим новости и предизвикателства по органичен, естествен начин.

В световете на спорта и бизнеса дълготрайната мотивация обикновено идва от място с дълбок личен смисъл - място, където преследването на целта се преплита със самооценката, идентичността или търсенето на основни нужди като удовлетворение. Това ценно удовлетворение понякога идва от простото осъзнаване на факта, че сте дали всичко от себе си в преследването на дадена цел.

Подхранването на този първоначален деликатен пламък с автономията и пространството, от които се нуждае, за да расте, както в самите нас, така и в тези, които наставляваме, се превръща в мощен епицентър, от който произтича отлично представяне.

……………….

Ейдриън Кели, бизнес съветник и коуч, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев