Токсична продуктивност

През детството нашите родители и учители ни насърчават да развиваме потенциала си за всичко, което можем да постигнем. В университета обхватът ни се разширява – искаме да увеличим максимално приноса си към света, да оставим своя отпечатък и да променим нещата към по-добро. Но когато някои от нас достигнат зряла възраст, тези възвишени цели се свеждат до един-единствен, неотложен императив: за да имаме стойност, трябва да произвеждаме повече стойност. Без да забележим, чувството ни за себе си се измества от нашия вътрешен потенциал към това, което този потенциал може да произведе: образование, заплата, материални притежания, взаимоотношения, репутация. Добавете към това фактът, че живеем в силно конкурентен свят, ориентиран към резултатите, и става напълно разбираемо защо много от нас никога не са доволни с това, което са постигнали и което имат.

Това ни води до безмилостно преследване на продуктивност, до такава степен, че я приоритизираме пред нашето физическо, емоционално и психическо здраве – с други думи, понякога избираме високата производителност пред нашите основни човешки нужди. Това изгражда навици като перфекционизъм, прекомерно ангажиране, несигурност, самопренебрегване и изолация. Дори постижения, с които сме се гордели най-много, престават да имат значение за нас – те се превръщат в ред от отметки в безкраен списък или поредица от стъпала към дестинация, която никога няма да достигнем. Наричам това токсична продуктивност.

Всеки израз на токсична продуктивност е различен, защото всички го изпитваме по различни емоционални причини, но открих, че има няколко общи основополагащи вярвания. Може би било по-подходящо да ги наречем митове - очевидно неверни истории, в които въпреки това вярваме без съмнение, защото са подсилени от семейни, академични, професионални и културни влияния през целия ни живот. Тези митове може да ни бъдат преподадени под формата на директни уроци, но по-често те ни се предават чрез пример или опаковани в амбициозни концепции като „силна работна етика“ или „стремеж към успех“.

Докато четете следните често срещани митове за токсична продуктивност, помислете кои от тях ви звучат най-познато:

Мит 1: Всичко има еднакво значение

Отделянето на еднакво количество енергия, внимание и време за всяка задача означава да отдавате енергия за неща, които може да не изискват такава. Може да се чувствате по-продуктивни, като попълвате календара и списъците си със задачи, но ако тези задачи ангажименти не ви приближават до крайната ви цел или не ви усещане, че сте постигнали нещо, по-продуктивни ли сте в действителност? Истината е, че просто сте заети.

Вилфредо Парето, италиански икономист и социален учен от началото на 20-ти век, установи, че често 80% от резултатите са резултат от само 20% от действията, които предприемаме. Днес ние наричаме това Закона на Парето. Ако само 20% от задачите ни всъщност влияят на около 80% от живота ни, логично е, че можем да не придаваме еднакво значение на всички неща, които трябва да направим.

В действителност: Някои неща са по-важни от други. Различните задачи и поведение вървят ръка за ръка с различни приоритети.

Мит 2: Мултитаскингът ни помага да свършим повече неща

Феноменът, който наричаме мултитаскинг, е известен сред социалните учени като превключване на задачи. Когато си мислим, че се справяме с няколко задачи едновременно, ние всъщност превключваме между различни видове работа, което означава, че мозъкът се движи напред-назад между задачите, използвайки различни свои части, за да обработва множество форми на информация. Това изисква голямо психическо натоварване, което ни изморява, както физически, така и психически. Умората, която чувстваме, ни убеждава, че постигаме повече.

Това обаче наистина означава, че сме направили много, без да функционираме особено ефективно. Ето защо мултитаскингът толкова често изглежда като започване на множество неща, но не и завършването им. Всъщност фокусирането върху една или малък брой задачи по едно и също време ни прави по-продуктивни, защото ни позволява да завършим нещата, които сме планирали, и да функционираме на по-високо ниво.

В действителност: Мултитаскингът не е по-силите на човешкия ум.

Мит 3: Да работиш по-дълго означава, че можеш да свършиш повече

Изследванията показват, че мозъкът работи в цикли на бдителност на всеки 90 минути, подобно на нашите модели на сън. По същество на всеки около 90 минути тялото ви ще започне да сигнализира за умора чрез нервност, глад и намален фокус. За да постигнете това, което сте си поставили за цел, е по-добре да работите в съответствие с естествените ритми на тялото, вместо срещу тях. Това означава да правите умишлени и редовни почивки по това време, когато енергията ви започва да намалява, за да можете да поддържате производителността си за продължителен период от време.

В действителност: Ние сме по-продуктивни, когато работим в кратки, концентрирани периоди на усилия, вместо непрекъснати дълги периоди от време.

Мит 4: Единственият начин да бъдете по-продуктивни е да се събуждате рано – в идеалния случай по-рано от всички останали

Изследванията показват, че всеки човек има различен циркаден ритъм, което означава (наред с други неща), че всеки има свое специфично време, когато творческото мислене и високоефективното представяне са на пикови нива. За някои този пик се случва рано сутрин, но за други идва късно сутрин, следобед или вечер. Вместо да се принуждавате да ставате работа, по-добре е да развиете добра представа за т. нар. „вътрешен часовник на тялото“ и да планирате деня и дейностите си така, че да съответстват на този ритъм възможно най-много

В действителност: Полагането на големи усилия, за да сте максимално продуктивни, дори когато тялото ви не го позволява, в крайна сметка ще ви държи с ниски нива на енергия.

Като разпознаваме и оспорваме тези митове, можем да започнем да предефинираме връзката си с продуктивността. Запитайте се дали определени методи постигат ефикасност или по-скоро ви оставят изтощени, което води до по-лошо представяне и влошава качеството ви на работа. Истинската ефективност не идва от това да се натоварваме безкрайно, а от това да се откажем от постоянната нужда да „правим повече“. Само тогава можем да намерим баланс, който ни позволява да бъдем едновременно продуктивни и задоволени.

……………………..

Исраа Насир, автор на Toxic Productivity: Reclaim Your Time and Emotional Energy in a World That Always Demands More, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев