Затънали в лоши мисли

Бизнес анализаторът и стратег Мерили Керн разказва за склонността на хората към песимизма и начините да контролираме нашето съзнание, така че да живеем по-добре.

Всички сме били там, затънали в негативни мисли, когато нещата в живота не се получават, както искаме. За късметлиите това напълно нормално, макар и смущаващо, усещане се появява и изчезва, след което регенерира в по-балансирано и здравословно състояние на ума. За нещастие има хора, при които негативните мисли могат да се превърнат в постоянно състояние.  В най-лошия случай това усещане може да бъде смъртоносно – едно проучване показва, че „хора, които са силно песимистично настроени относно бъдещето, са изложени на по-голям риск от ранна смърт, за разлика от тези, които не са песимисти“.

Оказва се, че като хора ние сме изначално настроени да бъдем негативни, а това е голяма заплаха за самите нас. Това, както и други изследвания поставят под съмнение така нареченото пристрастие към оптимизма, като развенчава идеята, че някои хора по своята същност „виждат“ живота „през розови очила“. Заключението от изследването е неприятно, защото много проучвания установяват, че оптимизмът има връзка с „изключително дълголетие“.

„Мислите са мощно средство и както положителните, така и негативните влияят на нашето настроение, психологическо състояние и поведение“, казва клиничният психолог Моника Вермани, която изучава как да преодоляваме стреса, настроението, тревожността и травмите си. „Макар и понякога да сме объркани за това как се чувстваме, ние може да контролираме мислите си. Може да избираме не само това, за което мислим, но и по какъв начин да мислим за него.“

Вермани казва, че ние трябва да се научим как да оспорваме когнитивните си изкривявания и негативните мисли и да поставяме под въпрос доколко те са истински или точни. „Ние трябва да поставяме под въпрос и да проучим достоверността на нашите изкривени начини за виждане на реалността и да ги заменим с по-точни, реалистични и вдъхновяващи мисли, които ни карат да се стремим към най-добрите версии на себе си“, казва тя. „Можем да правим повече здравословни за нас избори, а не да взимаме лоши решения, да запазваме вредни навици и с поведението си да пречим на самите нас.“

Но изглежда, че няма да можем да осъществим промяната без съпротива. Според експерта по малък бизнес и маркетинг Денис Консорт е неизбежно да мислим негативно, защото като общество ние сме заобиколени от песимизъм. „Медиите правят от обикновените истории сензации, за да предизвикват повече четения и гледания на публикацията“, казва той с въздишка. „Негативните хора предават своя песимизъм и на останалите от нас както лично, така и чрез социалните мрежи. Когато това се случи, най-добре е да се съсредоточите върху тези неща, които са под ваш контрол, за да получите положителните резултати, които искате.“

Консорт препоръчва промяна на нагласата винаги когато се появи негативна мисъл. „Например, когато сте на работа и завършите 2 от 5 важни задачи, вие може да си помислите: „Толкова съм изостанал и имам още много за вършене“. Вместо това го преформулирайте като: „Днес вече изпълних 2 от 5 важни задачи. Мога да се справя и с останалото“.“

Изборът да преформулирате и да превърнете негативните мисли в позитивни е подход за получаване на контрол над себе си, който Вермани също одобрява. Понякога превключването на възприятието е достатъчно да пренасочите настроението си в по-продуктивна посока.

Негативните мисли и хроничният песимизъм могат също да произтичат от фактори, отвъд стреса, който преживяваме в момента, включително вредни навици и дори неразрешени проблеми в детството, които се развиват и влияят на възприятията, а така пречат на личностното израстване.

Според специалиста по човешко поведение Хайме Хаас е изключително важно да се идентифицират вредните обстоятелства, които са повлияли още преди да се формира рационалният ум в ранна юношеска възраст, и да се разбере дали тези ситуации са образували модели на поведение, които пречат на днешния живот.

Вермани е съгласна, че песимизмът може да бъде резултат от дълбоко вкоренени детски преживявания, които остават с нас и когато сме възрастни. „Мислите са оформени от нашето детство и от нашите преживявания“, казва тя, „възприятията са моделирани от нашите любими хора, от обществото и от медиите и са извлечени от житейските ни преживявания, които определяме като положителни и отрицателни: нашите битки, предизвикателства, постижения, победи, печалби и загуби – всичко, което животът предлага.“

Има много фактори, които ви помагат да живеете по-добре, казва Хаас, „като например поставянето на цели и усвояването на нови умения. Подобно е на това да караш кола. Има около 30 хил. или повече движещи се части, посредством които колата ви работи. Негативните мисловни модели са като лампичката за проверка на двигателя в колата ви, която продължава да мига, но вие имате само бегла представа защо тя свети. Или изобщо не забелязвате лампчиката, докато колата ви не развали напълно.“

Хаас казва, че негативните мисли преобладават заради самата същност на човека и начина му на действие като индивид. Също така песимистичното мислене може да се основава на това колко сте опитни – или не сте – в постигането на цели и получаването на това, което искате от живота.

Каквато и да подбудата, за щастие негативните мисли могат да се контролират.

Хаас споделя, че песимистичните модели за виждане на света могат да бъдат обуздани. Тя казва, че те се появяват често като следствие от негативни мисли в близка последователност, които се наслагват една върху друга, и така ви отдалечават от вашите цели, вместо да ви помагат да ги постигнете. Тези мисли превземат съзнанието до степен, в която падате все по-долу и по-долу като че ли не можете да спрете.

„Прекарваме много време в нашите глави, като премисляме негативни преживявания от миналото и като си представяме и прогнозираме най-лошите сценарии и резултати“, казва Вермани. „Често правим това като средство за предотвратяване на лоши неща в бъдещето. Но цялото това преживяване и повтаряне на негативните минали събития, и прогнозиране на ужасни бъдещи резултати, е само мисъл в собствените ни глави. Ние можем да изберем за какво мислим, как да действаме и да реагираме в настоящето и да прогнозираме положителни, а не негативни резултати. Изборът е наш.“

Има няколко прости трика, които могат да ни помогнат или да ни попречат по пътя. Според Хаас песимизмът се появява при липсата на фокус, стремеж, посока или план. Малките негативни помисли са предупреждение за изпадането в по-тежки състояния освен ако не предприемете действия, водени от оптимизма, за да спрете процеса, вместо да се връщате към стари практики, които подкопават положителната настройка.

Вие имате способността да наблюдавате негативната мисъл обективно, без да я осъждате, и после да я освободите и нарочно да я замените с мисли за благодарност, спомени за предишни успехи или радостни моменти, повтаряне на зареждащи фрази и други подобни дейности, които могат да спрат един период, изпълнен с негативизъм, още от началото.

„Много „гурута“ по самопомощ дават съвети, които са едностранчиви“, казва Хаас. „Те твърдят, че положителните идеи са от ключово значение за решението на нашите проблеми, но ще ви кажа, че това е много далеч от истината. Оптимизмът се нуждае от автентична основа, за да бъде поддържан, реализиран и устойчив във времето. Открих, че най-полезната практика за ограничаване на песимизма изисква от вас директно да идентифицирате и да се справите с основните причини и подбудители на вашата тревога и фундаментално да промените връзката, която имате с вашите мисли и себевъзприятия.“

Вермани посочва няколко други лесни начина, с които да установите контрол над негативните си мисли. На първо място тя предлага да се обградите с хора, които ви подобряват, подкрепят и вдъхновяват, повдигат ви и ви помагат да видите доброто сред всички предизвикателства в живота. Това включва минимизиране на източниците на стрес чрез поставяне на здравословни граници при среща с критични, нападателни и негативни хора, както и при безкрайните новинарски емисии. Тя също така препоръчва да се отървете от негативното себевъзприятие, ограничаващите вярвания, мислите, че не сте достатъчно добри, и условията, които си поставяте, за да бъдете щастливи.

За да продължим метафората с колата, може би справянето с негативното мислене е като годишния технически преглед – трябва да определите всички проблематични механизми, които ви държат в капан на негативните ви мисли. На всяка неизправна част трябва да се обърне внимание и тя да бъде поправена, за да се осигури сигурно пътуване напред. Като цяло борбата с разрушителните модели на мислене от миналото може да бъде „ключа“ за запалване на двигателя на вашия оптимизъм, а когато той заработи вие ще стигнете до живота, който желаете и заслужавате.

Източник: Fast company

Превод и редакция: Петър Желев