Въпросите, които емоционално интелигентните хора не спират да си задават

Ако искате да давате добри съвети, трябва да започнете да си задавате много въпроси.

Защо ли? Защото, ако някой ви помоли за съвет, то той или тя вероятно знае много повече от вас за фактите около конкретната ситуация.

Така че трябва първо да проучите нещата. Трябва да се учите. Трябва да задавате въпроси. В крайна сметка вероятно трябва да насочите търсещия съвет към резултата, за който той или тя вече знае, че е правилен.

Защо повече даващи съвети не отдават значение на задаването на въпроси? Две думи: емоционална интелигентност.

Да бъдеш помолен за съвет е едно емоционално преживяване, включващо гордост, съмнение, нетърпение, благодарност, покорност и други. Това са типа емоции, които лесно могат да се превърнат в пречка. Задаването на въпроси е добра практика, която в края на краищата може и да ви помогне да решите какво действие трябва да предприемете за себе си.

Ето няколко ключови въпроса, които хората с висока емоционална интелигентност си задават многократно, защото отговорите се отплащат много, дори и не винаги да са тези, които искат да чуят.

Въпрос 1: „Защо?“

Това е най-важният въпрос, който хората с висока емоционална интелигентност си задават постоянно.

• Защо правя това?
• Защо искам това?
• Защо казвам това?
• Защо мисля това?

Емоционалната интелигентност е свързана с използването на емоциите (ваши и на други хора), като инструмент, който да направи по-вероятно постигането на вашите цели. Въпросът „Защо?“ е като хронична проверка, за да се уверите, че емоционалните ви реакции водят до резултатите, които всъщност искате да постигнете.

Въпрос 2: „Кое е най-лошото, което може да се случи?“

Попитайте почти всеки коуч, терапевт или психологически съветник как да вземете трудно решение и той най-вероятно ще ви каже (е, надявам се първо да ви зададат куп въпроси),  да си зададете си един ключов въпрос: „Кое е най-лошото, което може да се случи?“

Нерешителността е свързана със страха, който е една от най-мощните ни емоции. Но често не става въпрос за страх от реално вероятен резултат, а вместо това за страх от това как ще се чувствате в очакване на този резултат.

Хората с висока емоционална интелигентност научават, че в огромното мнозинство от случаите, когато принудите себе си да обмислите най-лошия сценарий, той обикновено се оказва много по-малко катастрофален, отколкото бихте си представили преди проведения анализ.

Въпрос 3: „Как изглежда това пред другите хора?“

Този въпрос идва с една звездичка, защото човек лесно може да бъде обсебен от мисли за това какво другите хора мислят за него. Така може да станете подвластни на синдрома на самозванеца, мислейки, че не сте достатъчно добри, достатъчно умни или пък, че не сте на прав път. Тази неувереност е много силна емоция.

Но в същото време хората с висока емоционална интелигентност знаят, че всички ние общуваме в много измерения. По този начин е доста лесно да изпращате съобщения, които всъщност не целите да пращате.

Следният пример е изключително показателен: Имате фантастични новини, които да споделите с вашия екип. Нямате търпение да видите как ще реагират вашите служитли. Вие обаче обявявате срещата, като изпращате имейл, който казва нещо от рода на - „Важна среща в 17:00 ч. за всички служители“. Половината от членовете екип, които нямат представа за какво става въпрос, защото не сте го споделили с тях, ще прекарат деня в страх, мислейки че става въпрос за нещо лошо, като например съкращения. Това е точно обратното на съобщението, което искате да изпратите. По тази причина е важно да сте внимателни в комуникацията с останалите и да мислите за начина, по който те я възприемат.

Въпрос 4: „Кое е най-правдоподобното обяснение за тази негативна информация?“

Хората с висока емоционална интелигентност разбират, че е рядкост да разполагате с цялата информация за дадено нещо.

Бърз пример: Служител идва на работа късно и други колеги започват да го забелязват. Един шеф може основателно да се чуди дали служителят не подхожда несериозно към работата. Но ръководителят, който иска да практикува емоционална интелигентност, трябва да положи усилия , за да си представи най-положителната правдоподобна причина за закъснението:

• Може би служителят се е натоварил с грижите за децата и дава всичко от себе си, но има нужда от помощ.
• Може би влакът или автобусът, който е използвал за работа преди пандемията, е променил графика си и той все още не е свикнал с новото разписание.
• Може би закъснява всяка сутрин, защото ден след ден спасява кученца, помага на възрастни дами да пресичат улицата и от време на време прави драстични каскади, за да рекламира нашия бизнес.

Като шеф вие носите отговорността да разрешите проблема със закъсняващия служител и може би в крана сметка ще откриете, че най-лошият сценарий всъщност е действителния. Когато обаче търсите положително обяснение, вашето отношение към цялата ситуация ще бъде по-добро и в крайна сметка ще донесе по-позитивни резултати.

Въпрос 5: „Каква е моята цел?“

Този въпрос и първият вървят ръка за ръка. Въпрос №1 беше свързан с това „защо“ правите каквото и да правите и дали то е свързано логично с крайната ви цел.

Но този въпрос ви принуждава да формулирате самата цел, която в идеалния случай трябва да бъде точката, от която произтича всичко останало.

Емоционално интелигентните хора разбират, че (колкото и да е жалко), повечето хора изобщо не си задават този въпрос, а още по-малко да го правят редовно

Въпрос 6: „Как мога да помогна на други хора да получат това, от което имат нужда?“

Какъв хубав въпрос! Да помагате на други хора да получат това, от което се нуждаят, може да бъде проява на чист алтруизъм.  Но хората с много висока емоционална интелигентност разбират, че това може да бъде и пътят, който да им позволи да ви помогнат да постигнете целите си.

Нека ви дам най-очевидния пример: Да предположим, че сте в преговори. Отсрещната страна иска добра сделка, но също така е много вероятно да искат нещо силно емоционално - не искат да се чувстват така, сякаш са били ограбени или използвани.

Така че емоционално интелигентните сред нас ще се запитат неща като:

• Как мога да предложа решение, което ми дава това, което искам, но също така позволява на другата страна да запази репутацията си?

• Дори ако трябва да изляза оттук със споразумение, което е 70/30 или повече в моя полза, как да го формулирам така, че другата страна да може да си тръгне с чувството, че не е измамена?

Разбира се, това е въпрос, който понякога е труден за разрешаване. Но хората с висока емоционална интелигентност разбират, че ако поне не зададете въпроса, вероятно няма да намерите отговора.

……………………

Бил Мърфи-младши за Inc.com

Превод и Редакция: Георги Георгиев