Добрата страна на негативизма

Постоянно ни продават идеята за силата на позитивното мислене – ако искаме да успеем, трябва да гледаме на нещата от положителната страна . 
Но оптимизмът невинаги е бил преобладаващ. Когато Норман Винсент Пийл издава прочутата си книга The Power of Positive Thinking през 1952 година, реакциите били смесени. Няколко психиатри скочили срещу Пийл, наричайки го измамник заради честата употреба на мнения от анонимни експерти.
След години, много от противниците му станали негови последователи. Но нещата изглежда се променят – на пазара излизат все повече книги, които поставят под съмнение упорития стремеж към щастието. 

Ето 5 примера за това, как лошите мисли могат да доведат до добри резултати.

1.   Песимизмът ни спестява провали
В книгата си Rethinking Positive Thinking, Габриел Отинген разкрива, че „веселият нрав и положителното отношение могат да убият мотивацията, необходима за действие и планиране“.  „Съвременната литература ни е накарала да приемем идеята за позитивното мислене до такава степен, че избягваме всичко негативно, а препятствията, по своята същност, са негативни“, твърди тя в статията си Optimism Is the Enemy of Action в списание The Atlantic. „По тази причина изобщо не вземаме предвид отрицателните аспекти от живота и се концентрираме само върху положителните, което, според нашето проучване, не е никак ползотворно.“ Отинген твърди, че умението да предвиждаме неприятностите е важна част от постигането на целите, но все пак не трябва да прекарваме твърде много време в размисли за негативното. „Трябва да превърнете отрицателните аспекти в част от представата ви за мечтаното бъдеще и след това да съставите план, който да ви помогне да заобиколите или посрещнете потенциалните пречки“, казва тя. 

2. Отрицателните последици засилват концентрацията
В книгата си The Upside of Your Dark Side, Тод Кашдан и Робърт Бисвас-Дийнер изказват мнението, че негативизмът се проявява по много начини, различни от агресия, враждебност и грубост, като предпазливост и критично мислене, които изострят сетивата и имат потенциала да подобрят постигнатите резултати.  „Отрицателните емоции могат да ви помогнат да се съсредоточите върху ситуацията“, пишат те. „Тъкмо когато сте на път да пробиете дупка в стената, е много вероятно да се замислите за това, къде точно дупчите и къде се намира ръката ви в дадения момент. Страхът от възможните негативни последици ще ви накара да пробиете стената на точното място“.

3.  Песимизмът благоприятства екипната работа
Лошото настроение на един от играчите може да доведе до по-добри резултати за целия отбор, твърди Ребека Мичъл, експерт по човешкото поведение и професор в Newcastle Business School. В неотдавнашно проучване Мичъл открива, че отрицателни емоции като тъга, раздразнение и враждебност стимулират членовете на екипа да отделят повече внимание на работата си.  „Най-иновативните и успешни отбори са онези, чиито ръководители поддържат здравословен баланс между негативните и позитивните емоции“, твърди тя. „Ако членовете на екипа ви са съсредоточени само върху положителните аспекти, те само се съгласяват едни с други и търсят единствено сходни гледни точки, пренебрегвайки разногласията.“
Мичъл смята, че напрежението допринася за вземането на по-добри решения, тъй като членовете на екипа търсят недостатъци в разсъжденията си и откриват доводи за или против дадена идея. 

4.  Песимизмът помага за установяване на здравословен баланс
Проучване, наречено States of Mind Model,  на учените от университета в Питсбърг, Робърт Шварц и Грегъри Гарамони, изследва връзката на позитивизма и песимизма с безпокойството, депресията и стреса. Дуото открива, че прекаленото черногледство може да доведе до паника и депресия. Затова пък “златното сечение“ – две трети позитивизъм и една трета негативизъм – е оптималното състояние на духа. 
„Въпреки че прекаленият оптимизъм може да действа подсилващо, в дългосрочен план той може да остане незабелязан и да изложи индивида на опасност“, пишат те.

5.   Негативните спомени ви правят благодарни
Размислите за смъртта са може би най-отрицателните преживявания, но в проучване, публикувано в Journal of Positive Psychology, изследователи от Eastern Washington University и Hofstra University откриват, че когато участниците си представяли собствената си смърт, те истински осъзнавали факта, че са смъртни, и изпитвали по-силно чувство на благодарност към живота и съществуването си.  „Разсъжденията за смъртта – фокусирайки се върху конкретен и ярък житейски край – значително увеличават чувството на признателност“, твърдят авторите. „Когато човек приеме реалността, че животът свършва, той започва да гледа на житейския си път като на изчерпаем ресурс, който не е заслужил, в следствие на което се увеличава и признателността. 

Източник: FastCompany.com