Решения по време на Великден

Дали решенията, взeти по Великден наистина са велики или истински великите решения правят дните ни по-специални не знам. Но винаги в сила остава чувството на вътрешна увереност и себеуважение, когато правим своите избори. Психолозите твърдят, че това понякога е дълъг процес на лутане, търсене на отговори и продължителни колебания. Но когато веднъж вземем своите крайни решения, това ни връща чувството за вътрешно спокойствие и равновесие. Нещо повече, един от най-известните привърженици на т. нар. НЛП - невро лингвистично програмиране и световно известните тренери по личностно развитие Антъни Робинс твърди, че взетите решения незабавно приведени в действия имат силата на успешно стартирали проекти. Той смята, че взето решение без конкретни действия за неговата реализация е просто формулирано желание. То не осигурява развитие, не дава възможности за натрупване на опит и винаги оставя горчивия вкус на недовършените или неуспешните планове.

„Ако имате цел и вече сте взели решение да я реализирате, започнете работа по нея веднага!”, препоръчва той. Само чрез конкретни действия, с малки планове, стъпка по стъпка, могат да се реализират целите ви.

Нужна е доза увереност, нужна е и малко смелост, за да предприемем такива действия. Най-малкото, защото така разчупваме обичайния стереотип на ежеднивието си. Все пак в него трябва да се намери място и за бъдещите ни планове.

Ако тези планове са свързани със себедоказване, най- вероятно това е и доста трудоемко, особено ако реализацията им  минава през самообучение, развитие в някаква посока или дори преодоляване на физически недостатъци. В историята има много примери за това още от древността. Всички знаем какъв оратор е Демостен. Малцина знаят, че той е заеквал. Но стремежът към ораторското изкуство го карал да прави стотици упражнения по артикулация, всеки ден. Докато ораторът достига до такава висота, че твърди „Сенека и Демостен са велики оратори, но  когато слушам Сенека, просто му се възхищавам. Когато слушам Демостен съм готов да го последвам!”

Мечтата на Махатма Ганди е изглеждала невъзможна, докато самият той не взел решение да я превърне в реалност. Всеки ден с малки и големи действия, без да спира и  без да губи вяра.

Вярата е вторият и може би един от най-значимите двигатели по пътя към успеха.

Наполеон Хил, един от великите познавачи на формулите на успеха разказва за собствения си син . Детето се родило с физически недъг - без уши. То не просто нямало видимите за всички ушни миди, които придават симетрия и подпомагат слуховия процес. За съжаление при направени по-късно прегледи било установено, че не притежава и т. нар. вътрешно ухо, което анатомично подпомага преминаването на звука в дълбочина към мозъчните центрове. По силата на случайността Наполеон Хил открил, че синът му притежава т. нар. костна проводимост - с помощта на чифтни кости, разположени в долната част на тила детето долавяло звукови вибрации, които му позволявали да възприема човешка реч. Така бащата намерил начин да достига до душата на своя син и всяка вечер му казвал колко специално дете е той. Успял да му внуши именно това, че е различен и това е привилегия, благодарение на която може да намери начин да решава проблема на много други хора. Детето не пораснало с усещането, че е с недостатъци, не развило представи за себе си като за жертва, представи, които парализират всяка мисъл, а за мечти и планове дори е трудно да се говори. Това дете вече вярвало, че анатомичният проблем е възможност да се намерят правилни решения за него. Първоначално се научило да пише и така да общува с другите. После с помощта на единствения начин, по който умеело да чува, се опитвало да възпроизвежда звуци  и да говори.

В младите си години момчето се свързало с една компания, която предлагала слухови апарати и предложило на борда на директорите качествено нов продукт - слушалки, които се поставяли точно върху онези кости в долната част на тила, които позволявали на хора като него да долавят отчетливо звуковите вибрации на говора.

Още от малък имал план, замесен с основните съставки на величието - вяра, кураж и желание никога да не спира!

Антъни Робинс разказва, че  в края своето обучение с хора, търсещи своята увереност, той  им предлагал възможността да преминат по жарава с боси крака. Той твърди, че това е възможно, благодарение на максималната мобилизация на нервната система, която не просто осигурява емоционалното състояние на еуфория, но и активизира до краен предел всички защитни сили в организма и го предпазва от нараняване! Много от учениците на мистър Робинс се стъписвали и не можели дори да опитат да направят крачка. Самата мисъл за това какво може да се случи и как биха се изгорили ги карала да стоят на място. Те ставали пленници на собствените си представи. Но други притежавали куража и вярата, че ще  преминат невредими и успявали!

Разбира се, има значение какви решения вземаме. Как ни променят и към какво ни водят? Дали ще направят нашият и живота на другите хора по-добър?

Все пак с някои от своите решения, личностите влизат в историята, като великани, както Ейбрахам Линкълн или с горчивата слава на Херострат, който така отчаяно мечтаел името му да се запомни.

Желая ви вярата и убедеността да вземате онези решения, които ще ви направят по-добри и  страстта, заради тях да скочите върху жаравата на живота с чувството че сте непобедими!    Дори понякога цената да е просто сладката усмивка на децата ни!

Д-р Доротея Станчева, медицински управител на медицински център „Пансанус”