5 кошмара на всеки фрийлансър

Като автор на свободна практика, мога да изброя хиляди причини да работите за себе си: не пътувате до офиса, имате гъвкав работен график и може да работите по пижама и т.н.

Като оставим това настрана, обаче, свободната практика може да се окаже рискована дейност. В нея има много непредвидени неща. Например, как ще намерите работа, с кого ще работите и как и кога ще ви плащат. Могат да се допуснат много грешки, от които доста хора и компании чакат да се възползват.

Следващите 5 истински истории за работата на свободна практика ще накарат хората, които работят редовно, да са благодарни, че не са фрийлансъри. Четете, ако имате смелост!

1. Кой доктор?

„Аз съм автор на свободна практика с 14-годишен опит в издателство. Миналата година един джентълмен ме нае да направя бърза редакция на електронна книга за ебола. Беше точно в пика на избухването на епидемията от болестта, а той твърдеше, че е лекар, който е проучил добре въпроса. В деня, в който предадох работата и фактурата си, той се обади, че си е загубил портфейла. След няколко дни спря да отговаря на обаждания и имейли. Изчезна без да плати нито на мен, нито на дизайнера, а след като проверихме, разбрахме, че той въобще не е лекар.” – споделя Алис, на 35 години.

2. Големите надежди.

„Пишех за сайта на известно женско списание, когато в компанията направиха голяма вътрешна реорганизация. Шефът ми неочаквано беше освободен от длъжност, а новият главен редактор доведе нови редактори със себе си. Стилът на сайта се промени изцяло, а ние, авторите на статии, се нуждаехме от насока. Редакторът ме информира, че трябва коренно да променя стила си на писане. Попитах как да го направя, така че да отговаря на нуждите на сайта. Знаете ли какъв беше отговорът? Трябвало да започна да „пиша като Тина Фей” (известна американска комедийна актриса - бел. ред.). Разбира се, не го казах на глас, но си помислих: „Е, ако можех да пиша като Тина Фей, със сигурност нямаше да пиша при вас само за 40 долара на статия!” – разказва Натали, на 29 години. 

3. Данъчно облагане.

„Бидейки човек без договор, започнах работа като личен асистент. Работата беше пет дни в седмицата, на пълно работно време, така че като ме нае, шефът обеща до края на годината да ме направи служител или да изплати данъците ми. Въпреки че нищо не беше написано черно на бяло, аз му вярвах, тъй като бяхме работили заедно известно време. В края на януари спрях да работя за него. Въпреки че ми обеща да плати вноските ми към данъчната служба, все още чакам да си видя парите. Дължи ми хиляди долари и честно казано, не зная дали някога ще ги плати. Поука: пишете нещата черно на бяло. Не става въпрос за доверие, а за добър бизнес!” – Кристин, на 27 години.   

4. Твърде хубаво, за да е истина.

„Преди да почна да работя на пълно работно време като специалист по пиар, бях фрийлансър и пишех всякакви текстове – за недвижими имоти, пътуване и комикси. Веднъж видях обява в интернет за работа на свободна практика, която представляваше писане за видео игри. Щеше да ми запълва времето и да ми носи добри пари. Това беше работа мечта за мен. Обаче бях скептичен, защото я намерих в интернет. Въпреки това, изпратих автобиография и портфолиото си и когато екипът ме похвали, реших, че усещането ми ще се окаже вярно. Този работен ангажимент е твърде хубав, за да е истина.

Върнах си изпратените документи и им обясних защо обявата е измама. Отговориха ми учтиво и ме махнаха от списъка си. След като проучих още, разбрах, че работата е истинска, в реална компания. Всичко, което предлагаха, можеше да бъде мое, ако не бяха моите скептичност и параноя.” – Скот, на 24 години.

5. Случаят с благотворителността.

„Работех като адвокат на свободна практика за местна кантора, която уреждаше казуси за телесни повреди. Преглеждах медицински документи от катастрофи и пращах искове до застрахователни компании. Въпреки че работата е рутинна, исковете имат много детайли и ако не ги напишете, документът ще има много пропуски. След като получих един много лош набор от документи (някои дори съдържаха медицински свидетелства на чужд език) и изпратих съответните писма, адвокатът, който ме надзираваше, ме смъмри и ми каза ужасни неща без да чуе обясненията ми. Когато поисках заплащане за работата си, той се съгласи да плати само половината от това, което ми дължеше. Каза, че сигурно съм в лошо финансово положение, след като искам да ми плаща, и че просто ще ми даде парите като благотворителност. Беше унизително. След няколко месеца получих съобщение от него, в което ми се извинява и казва, че най-после е погледнал работните ми документи и че били много добри при тези обстоятелства. Обеща веднага да ми плати дължимото и попита дали отново бих работила за него. Излишно е да казвам, че просто осребрих чека и не върнах обаждането.” – Мелиса, на 35 години. 

Разказите са събрани от Наташа Бъртън в сайта на сп. FastCompany