Спрете да се извинявате и поискайте онова, което ви се полага!

Колко често се извинявате, че сте поискали нещо – по-високо възнаграждение, проект или повишение, – което вече отдавна сте си заслужили? Това е деструктивен навик, от който трябва да се отървете. Не е лесно, разбирам – и аз съм като вас. Миналата седмица бях на път да се извиня за това, че съм напомнил на клиент да ми плати задължение, което вече бе просрочил с цял месец.

Не знам какво пречи на някои от нас да защитават интересите си и да се броят за нуждите си. Може би е остатъчен ефект от възпитанието ни и от непрекъснатото напомняне в детските години, че не трябва да сме твърде шумни или егоистични. Една легенда гласи, че причината Диана Врийланд да работи 26 години в Harper's Bazaar, без да получи повишение, е, че никога не е поискала такова. Независимо дали това е вярно, със сигурност повечето от нас биха могли да защитават благосъстоянието си доста по-упорито и успешно, особено на работното място.

Затова следващия път, когато да тръгнете да се извинявате, че сте поискали нещо, за което знаете, че ви се полага (или по-лошо – запазите мълчание), първо помислете над следните 5 въпроса:

1. Ами ако ставаше въпрос за човек, когото обичате?

Ами ако – вместо вас – детето или половинката ви не получаваше заслуженото възнаграждение или повишение? В такъв случай едва ли бихте се извинявали за каквото и да било. Бихте настоявали близкият до вас човек да получи онова, което му се полага, и не бихте млъкнали, докато проблемът не бъде разрешен.

Не трябва ли да се грижите за собственото си добруване така, както се грижите за това на любимите си хора? Не трябва ли да браните и себе си така, както браните близките си?

2. Как бихте се чувствали, ако ролите бяха разменени?

Ами ако някой от вашите служители, бизнес партньори или клиенти не получаваше онова, което му се полага? Не бихте ли искали да разберете? Може пък да сте съгласни с него, в който случай бихте се постарали да разрешите проблема. Може и да не се съгласите – тогава бихте искали да изкажете аргументите си. Но едва ли бихте имали възможността да подходите по какъвто и да е начин, ако човекът с проблема не ви информира.

Правите услуга на шефа, партньора или колегата си, когато искате полагащото ви се. Ако е умен, той със сигурност ще ви бъде благодарен.

3. Не е ли редно да вземате собствените си постижения на сериозно?

Никой не знае по-добре от вас от какво имате нужда. Освен това, има голяма вероятност никой да не следи отблизо усиления ви труд и успехите, които сте пожънали. Ако не кажете на хората, които са от значение за вас, за тези постижения, те няма да знаят. А ако не им кажете от какво се нуждаете и какво заслужавате в замяна, те пак няма откъде да разберат.

4. Какъв тон искате да дадете за бъдещето?

Във всеки един момент си постилате за бъдещи взаимоотношения и за това, как ще ви възприемат шефът, клиентите и бизнес контактите ви. Искате ли гледат на вас като на човек, който се извинява за щяло и нещяло, който непрекъснато търси разрешение и гледа да не притеснява никого? Или като на човек, който цени успехите си и знае способностите и цената си? Кое е по-вероятно да ви спечели следващото повишение, мечтания проект или бизнес сделка?

5. За мишок или за лъв искате да ви смятат?

Извинението може да ви кара да изглеждате професионални, но само ако наистина има за какво да се извинявате. Ако няма причина или поднасяте извинение за това, че сте поискали полагащото ви се, изпращате сигнал, че или не цените собствената си работа достатъчно, за да се борите за заслуженото, или че ви липсва увереност да го сторите.

Едно простичко и фактологично излагане на резултатите ви и полученото в замяна оставя слушателя много по-убеден в професионализма и самочувствието ви. А независимо дали ще постигнете желания ефект, това е образът, който искате другите да виждат.

Минда Зетлин, съосновател на The Geek Gap, за Inc.com