Digital Age: НАТО като бизнес инвеститор - стратегията на Алианса отразява сложната връзка между технологиите и сигурността

Технологии като изкуствения интелект (ИИ), автономните системи и квантовите технологии променят света и начина, по който функционира не само ИТ бизнеса и комуникациите, но и системите за сигурност. Тези и други нововъзникващи технологии представляват както рискове, така и възможности за НАТО и държавите-членки на пакта. Ето защо Алиансът работи с партньори от публичния и частния сектор, академичните среди и гражданското общество за разработване и приемане на нови технологии, установяване на международни принципи за отговорно използване и поддържане на технологичното предимство на НАТО чрез иновации в свят, където конфликтът все повече се измества извън традиционното бойно поле.

Стратегическият контекст - Защо НАТО се интересува от новите технологии?

Новите технологии с капацитет да променят традиционните модели на управление, контрол и комуникация (т.нар. disruptive technologies) все повече засягат всички аспекти на живота - от електрониката, като телефони и компютри, до ежедневни дейности, като пазаруване на хранителни стоки и банкиране. Тези технологии оказват сериозно въздействие и върху сигурността. Иновативните технологии предоставят нови възможности за военните сили на НАТО, като им помагат да станат по-ефективни, по-устойчиви и по-устойчиви. Тези технологии обаче представляват и нови заплахи от страна на държавни и недържавни субекти, както във военен план, така и за гражданското общество.

Стратегическата концепция на НАТО от 2022 г., която определя основните предизвикателства пред Алианса и очертава начина, по който НАТО ще се справи с тях, отразява този променящ се контекст. В нея се потвърждава, че новите технологии носят както възможности, така и рискове, и че те променят характера на конфликтите, придобиват по-голямо стратегическо значение и се превръщат в ключови арени на глобална конкуренция. В резултат на това съюзниците се споразумяха в Стратегическата концепция да насърчават иновациите и да увеличат инвестициите в такива технологии, за да запазят оперативната съвместимост и военното предимство на НАТО. Съюзниците ще работят заедно за приемане и интегриране на нови технологии, ще си сътрудничат с частния сектор, ще защитават своите иновационни екосистеми, ще оформят стандарти и ще се ангажират с принципи на отговорно използване, които отразяват демократичните ценности и правата на човека на Алианса.

За да се възползва от тези възможности и същевременно да противодейства на заплахите, които създават новите технологии, НАТО работи със съюзниците за разработване на отговорни, новаторски и гъвкави политики, които могат да бъдат приложени чрез реални и значими дейности. Като работи в по-тясно сътрудничество със съответните партньори от академичните среди и частния сектор, НАТО се стреми да запази технологичното си предимство и военното си превъзходство, подпомагайки възпирането на агресията и защитата на съюзническите държави.

По-рано този месец НАТО потвърди първата група европейски стартъпи и фирми за рисков капитал, в които ще инвестира в рамките на своя фонд за иновации на стойност 1 млрд. евро.

Официално стартирал през 2023 г., Фондът за иновации на НАТО (NATO Innovation Fund - NIF) е многонационален фонд за рисков капитал, който ще подкрепя стартиращи предприятия в начален етап на развитие на дълбоки технологии и фирми за рисков капитал, насочени към нововъзникващи технологии с военни и отбранителни приложения.

Списъкът на технологиите варира от изкуствен интелект, обработка на големи обеми от данни и квантови изчисления до биотехнологии, нови материали и космически технологии. Целта на NIF е да подобри отбраната и сигурността на 24-те членове на Алианса: Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Турция и Обединеното кралство. Седалището му се намира в Нидерландия.

"Осигуряването на капитал и подкрепа за стратегически технологии е от ключово значение за осигуряването на безопасно и проспериращо бъдеще за един милиард граждани на Алианса", твърди концепцията на Алианса. Акцентът е върху продукти и услуги с възможна двойна употреба и отбранителен капацитет, а географският фокус - върху онези региони на Европа, където младите компании имат ограничен достъп до ранно финансиране.

Първите четири

Без изненада, първоначалните капиталови инвестиции на NIF са насочени към ключови области като изкуствения интелект, роботиката, космическите технологии и новите материали. Първите европейски стартъпи, които получават подкрепа от фонда са:

ARX Robotics: Немският стартъп разработва модулни безпилотни роботизирани превозни средства за военни и търговски приложения. Превозните средства дават възможност за дистанционно управление и могат да бъдат снабдени с оборудване като устройства за почистване на мини, радари и медицински носилки. Основана през 2022 г., ARX Robotics е създала до момента 12 робота, които вече са тествани от армейски сили в Украйна, Германия, Австрия, Швейцария и Унгария.

Fractile: Базираната в Лондон компания, която е спин аутсорсинг от Оксфордския университет, изгражда компютърни чипове, за които твърди, че позволяват на големите езикови модели (LLM) да работят по-бързо. Технологията на стартъпа повишава производителността на изкуствения интелект, като изпълнява операциите, необходими за намесата на модела, в паметта.

iCOMAT: Основан през 2019 г., британският стартъп създава ултралеки материали за аерокосмическия и автомобилния сектор. Компанията е разработила напълно автоматизиран производствен процес, който превръща въглеродните влакна в композитни материали, които са с до 65% по-леки от еквивалентните материали, използвани в момента. По-ниското тегло позволява на превозните средства, като например изтребителите, да бъдат не само по-бързи, но и да използват по-малко гориво.

Space Forge: Уелската компания има за цел да създаде производствени мощности за многократна употреба в орбита, които да използват условията на космическата среда, като например микрогравитацията. Тя се фокусира върху производството на полупроводникови материали за критичната инфраструктура, като случаите на използване обхващат от космическата индустрия до квантовата и телекомуникационната.

NIF финансира и четири европейски дружества за рисков капитал, които подкрепят стартиращи предприятия в областта на дълбоките технологии в ранен етап на развитие с фокус върху пазарите на отбрана, сигурност и устойчивост. Това са Alpine Space Ventures, OTB Ventures, Join Capital и Vsquared Ventures. На свой ред, VC компаниите също изглеждат ентусиазирани да приемат протегнатата ръка и Алиансът отбелязва, че получава предложения от компании от почти всички свои страни-членки.

Фондът ще инвестира общо 1 млрд. евро в продължение на 15 години и изглежда, че Европа ще привлече допълнителна подкрепа като капитали и научно-развойна дейност. Що се отнася до технологиите в областта на отбраната, пазарът нарасна драстично през последните три или четири години поради геополитическите причини, свързани с руската инвазия в Украйна и нестабилността в Близкия изток. Тенденцията секторът за сигурност да генерира все по-голям интерес от инвестиционна и технологична гледна точка се появи най-напред в САЩ, но сега Европа бързо наваксва.

Бизнес пейзажът се променя

В отговор на новата ера на геополитическа несигурност и бързо променящата се среда за национална сигурност държавите по света трансформират военните си способности. И тъй като новите нужди на мисиите в тази трансформация се оформят в многодоменни операции, се търсят различни инструменти - все по-често предоставяни от редица нови участници в отбранителната индустрия.

Така например, в Съединените щати SpaceX и Palantir бяха забележителни компании в първата вълна в началото на 2000-те години; и двете разработиха технологии за правителствени канали, различни от Министерството на отбраната.

Втората вълна започна в средата и края на 2010 г., представена от нови участници като Anduril и ShieldAI - и двете сега еднорози, т.е. с оценка над 1 млрд. долара - които използваха търговски технологии, пригодени за приложения в отбраната (като сливане на сензори на границата и пилоти с изкуствен интелект).

Третата вълна на компании, предлагащи нови технологии, е в подем именно сега - много по-голяма екосистема от стартиращи и нетрадиционни компании, които стимулират иновациите, привличат значително финансиране от рисков капитал и търсят средства за разрастване. През юни 2024 г. холандският стартъп Avalor AI набра 2 млн. евро за разработка на автономни системи, които покриват суша, въздух и вода и могат да планират и изпълняват самостоятелно комплексни мисии. Компанията вече работи по някои проекти с холандското Министерство на отбраната и се надява да привлече интерес от други страни-членки на НАТО. Подобни са намеренията на естонската Milrem Robotics, чиито наземен робот THeMIS вече бе изпробван за пръв път в бойна зона при конфликта в Мали като част от френска антитерористична операция. Базираната в Монпелие компания BforeAI пък се фокусира върху прогнозирането на атаки и услугите за защита от цифрови рискове, като използва поведенчески изкуствен интелект, за да трансформира киберзащитата на корпоративно и държавно ниво. Основаната в Грац Blackshark.ai обработва петабайти спътникови изображения за часове и открива обекти, пътища, растителност и друга инфраструктура на повърхността на планетата без човешка намеса. След това тази семантична информация се използва за създаване на цялостно 3D цифрово представяне на света, което да се използва при планиране на отбранителни или офанзивни операции, маршрути и логистика. Румънската Orbotix е специализирана в областта на автономните безпилотни летателни апарати и роботиката, като проектира оборудване за правителствената и отбранителната промишленост. Тяхното решение OROS AI осигурява цялостно откриване на заплахи и автономно прихващане на цели, като осигурява прецизни и бързи реакции при заплахи за бронирани превозни средства.

През последните няколко години отбранителните технологии са в центъра на вниманието на институционални и частни спонсори, особено след войната между Русия и Украйна. Въпреки това някои институционални инвеститори и инвестиционни посредници се колебаят дали да инвестират в този сектор - и поставят твърди граници по отношение на офанзивните технологии или оръжията.

Все още някои в бизнеса заемат ценностна позиция и казват, че няма да продължат да инвестират в отбранителни технологии, но като цяло мисленето се променя. НАТО обяви, че ще работи с партньори като Европейската инвестиционна банка и някои от другите институции на Европейския съюз, които искат да намалят ограничението за този вид инвестиции. Засега единственият тип дейност, в която фондът няма да инвестира, е производство на муниции. Мнозинството предприемачи и експерти признават, че има толкова много търговски технологии, които всъщност допринасят за сигурността и устойчивостта на страните-членки на НАТО и че Алиансът трябва да стимулира активно тази дискусия. Тясното преплитане на бизнес, технологии и сигурност вече е толкова осезаемо, че не е толкова просто да се каже просто "Не инвестираме в отбрана". Подобно изказване трябва да бъде не крайната, а отправната точка в пътя на това какво може да се промени, за да се гарантира стабилността на Европа.