Digital age: Техно пробиви и открития

Технологии

Обновена 11:00ч., 29.01.2026

Снимка: Shutterstock

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте актуалните тенденции в седмичния ни обзор:

Уроците от "Титаник": Инженери от САЩ правят непотопяем кораб на принципа на водния паяк

Снимка: Getty Images

Повече от 113 години след катастрофата на „Титаник“ през април 1912 г., идеята за непотопяем кораб продължава да пленява инженерите. Изследователи в Съединените щати съобщават за практическа стъпка към тази цел. Екип от Университета в Рочестър е разработил метод, който позволява на обикновените алуминиеви тръби да останат на повърхността за неопределено време, дори след сериозни повреди и продължително потапяне.

Технологията, ръководена от професор по оптика и физика и старши изследовател проф. Ченлей Го от Лабораторията за лазерна енергия на университета, се основава на модифициране на повърхностните свойства на метала. С помощта на лазерна обработка се създават микро вдлъбнатини във вътрешната страна на алуминиевата тръба. Тази обработка прави повърхността свръхидро непроницаема, което означава, че тя отблъсква водата. В резултат на това, когато обработената тръба се потопя във вода, вътре остава стабилен въздушен мехур, който предотвратява запълването на кухината с вода и осигурява постоянна плаваемост.

Принципът на действие е вдъхновен от природата - водният паяк използва въздушен мехур, за да оцелее под вода, а огнените мравки образуват плаващи блокове благодарение на водоотблъскващите си тела.

За да подобрят надеждността на дизайна, изследователите добавили разделител в центъра на тръбата, който стабилизира въздушния джоб и предотвратява загубата му дори по време на вертикални гмуркания или резки движения. Новата технология подобрява предишните постижения на лабораторията през 2019 г., които използваха запечатани дискове. Тръбният дизайн демонстрира значително по-голяма стабилност. Технологията е мащабируема - екипът е свързал тръби с дължина близо 50 сантиметра, но методът е подходящ и за създаване на по-големи носещи конструкции. Това открива перспективи за проектирането на кораби, плаващи платформи, докове и шамандури. Освен това, изследователите демонстрираха, че салове, направени от тези тръби, движещи се с вълните, могат да се използват за генериране на нов начин за добив на възобновяема енергия океана.

Супер термична броня позволява на дронове да проникват в горящи сгради

Снимка: Shutterstock

Прототип на пожарогасещия дрон FireDrone, оборудван с уникална защитна аерогелна обвивка, е близо до навлизане в реална употреба. Разработката на швейцарски изследователи от Empa Laboratories и търговско дъщерно дружество на École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) е способна да издържа на температури до 200 градуса по Целзий, което открива нови възможности за реагиране в извънредни ситуации.

Ключовото подобрение на новия модел е еднокомпонентна топлоизолационна обвивка, изработена от силно температурно устойчив полиамиден аерогел, която замества предишната многослойна структура. Разработването на този ултралек материал, с изключително топлоизолационни свойства, е отнело няколко години. Той надеждно защитава чувствителната електроника на дрона, като същевременно запазва неговата маневреност.

За сравнение, конвенционалните дронове се повреждат при температури до 40 градуса по Целзий. В допълнение към пасивната аерогелова защита, дронът е оборудван с активна система за контрол на температурата, която непрекъснато охлажда и следи бордовите системи по време на полет. Апаратът е оборудван с инфрачервена камера, която предава термични изображения от епицентъра на пожара на операторите в реално време, и може да бъде оборудван с допълнителни сензори за откриване на газ или измерване на температура.

Тъй като сателитната навигация не е налична в сгради и тунели, за дрона се разработват специални системи за подпомагане на оператора му и локализация, които не изискват GPS сигнал. Според разработчиците, основната цел на FireDrone е да се минимизират рисковете за пожарникарите, като се предоставя на командването и контрола критична информация за вътрешността на горяща сграда, наличието на опасни материали и жертвите, преди хората да влязат. Освен това, технологията е обещаваща за промишлени приложения, като например инспектиране на работещи циментови заводи или инсталации за изгаряне на отпадъци, където екстремните температури ограничават достъпа на хора и конвенционално оборудване. Прототипът вече успешно е завършил серия от тестове в учебен център в Анделфинген и в циментовия завод на Holcim в Зигентал.

Шотландска технология превръща отпадъци от уиски в полезните омега-3 мастни киселини

Снимка: Shutterstock

Шотландската компания MiAlgae е разработила технология за производство на ценни омега-3 мастни киселини без използване на рибни суровини. Рибите не произвеждат омега-3 киселините сами, а ги получават от водорасли,които са техният източник на храна. Следователно, вместо да се лови риба, е логично да се отглеждат водорасли, още повече, че отпадъчният продукт – ечемичено кюспе, се оказва много подходящо за това. Растителните компоненти от ечемичени отпадъци се поставят във ферментационни резервоари, за да се превърнат в захранка за водорасли. Култивираните водорасли се дехидратират, смилат и използват като хранителна добавка, богата на омега-3 мастни киселини. Това води до безотпадъчен производствен процес и значителни икономии поради рециклирането на отпадъците от дестилериите за уиски.

MiAlgae вече е получила 3 милиона паунда от шотландското правителство и се готви да пусне в експлоатация първото си производствено съоръжение в Грейнджмут тази година. То ще може да преработва 36,1 милиона литра странични продукти от уиски годишно. Това ще доведе до същото количество омега-3 мастни киселини, колкото 6 милиарда риби, плюс това ще осигури значителни икономии в процеса на риболов. Този метод ще помогне за намаляване на въздействието върху околната среда и ще насърчи възстановяването на рибните запаси.