Facebook – ключова платформа за журналистиката

Много от хората, които четат тази статия, ще го направят, защото това им носи наслада, изчислява 26-годишният инженер във Facebook Грег Мара. Екипът на Мара създава кодът, задвижващ приложението за новини на Facebook - Paper. То съдържа поток от информация, снимки, видеа и истории, който потребителите виждат. По този начин Мара се превръща в един от най-влиятелните хора в новинарския бизнес, пише американският вестник "Ню Йорк Таймс”.

Facebook управлява информацията, която достига до една пета от света, с нейните около 1,3 милиарда регистрирани потребители, които се вписват в нея поне веднъж месечно. Сайтът задвижва до 20% от трафика към новинарски сайтове, сочат данни на аналитичната компания "СимпълРийч". При мобилните устройства, най-бързо разрастващия се източник на читатели, процентът е дори по-висок и продължава да расте, допълва компанията.

Социалната мрежа все повече се превръща за новинарския бизнес в това, което е Amazon за книгоиздаването – гигант, който осигурява достъп до стотици милиони потребители и има огромна сила. Около 30% от пълнолетните хора в САЩ се информират от Facebook, показва изследване на института "Пю" в страната. Накратко, успехът на един новинарски сайт може да се увеличи или да намалее драстично в зависимост от това дали материалите на сайта, публикувани във Facebook страницата му, се виждат от феновете на тази страница или не. Ако се виждат, ще има повече посещения. 

Макар че други услуги като Twitter и Google News също могат да упражняват голямо влияние, Facebook е на преден план във фундаменталната промяна на начина, по който хората потребяват журналистиката. Повечето читатели сега се докосват до нея не чрез печатните издания на вестници и списания или техните страници в интернет, а чрез социалните мрежи и търсачките, задвижвани от алгоритъм, математическа формула, предсказваща какво може да искат да прочетат потребителите.

Това е свят на фрагменти, филтрирани чрез код и доставяни до поискване. За новинарските организации промяната представлява "голямото разцепване" на журналистиката, казва Кори Хайк, редакторка в отдел "Дигитални новини" на "Вашингтон пост". Както музикалната индустрия до голяма степен премина от продажба на албуми до песни, купувани мигновено онлайн, издателите все повече достигат до читатели чрез индивидуални статии, а не цялостен брой на вестници или списания. Скоро страницата на дадено издание в интернет ще бъде важна повече като реклама на марката, отколкото като дестинация за читатели, коментира Едуард Ким, съосновател на "СимпълРийч".

Промяната подвига въпроси относно способността на компютрите да подбират и организират новините, роля традиционно изпълнявана от редакторите. Тя оказва и по-широко въздействие върху начина, по който хората потребяват информация, а следователно и как гледат на света.

В интервю в просторната централа на Facebook, която разполага с гигантска самоуправляващата се количка за голф, отвеждаща служителите от една сграда в друга, Мара казва, че не мисли много за влиянието си в журналистиката. "Ние нарочно опитваме да не се възприемаме като редактори. Не искаме да имаме редакторска преценка върху съдържанието, което е във вашия поток от информация. Вие сте създали вашите приятелства, вие сте се свързали със страниците, с които искате да се свържете, и вие решавате най-добре от какво се интересувате", казва той. В работата на Facebook върху новинарския поток за потребителите ние казваме: "Мислим, че от всички неща, с които сте се свързали, това са нещата, които би ви било най-интересно да прочетете", допълва инженерът.

Веднъж седмично Мара и екипът му от 16 души приспособяват сложен компютърен код, който решава какво да покаже на потребителя, когато той или тя за първи път влезе във Facebook. Кодът се основава на "хиляди" метрични данни, включително какво устройство използва потребителят, колко коментари или харесвания е получила дадена история и колко дълго читателите се задържат върху една статия. Целта е да се установи какво харесват най-много читателите и резултатите варират в различните части на света. В Индия хората споделят т. нар. от компанията ABCD – астрология, Боливуд, крикет и божества.

Ако алгоритъмът на Facebook се усмихне на дадено издателство, наградата от гледна точка на трафик може да е огромна. Ако Мара и неговият екип решат, че потребителите не харесват някои неща като подвеждащи заглавия, които подмамват читателите да кликват още и още, за да получат цялата информация, това може да означава провал. Когато Facebook направи промени в своя алгоритъм миналия февруари, за да подчертае висококачественото съдържание, мнозина т. нар. сайтове вируси, които процъфтяваха там, регистрираха голям спад в трафика.

Ръководството на Facebook определя отношенията си с издателствата като взаимноизгодни – когато издател рекламира съдържанието си във Facebook, неговите потребители имат по-интересни материали за четене и издателите получават повишен трафик в техните сайтове. Много издания, включително "Ню Йорк Таймс", се срещаха с представители на Facebook, за да обсъдят как да подобрят трафика.

Повишеният трафик означава, че издателството може да увеличи таксата си за реклама или да превърне някои от новите читатели в абонати. Социалните мрежи като Facebook, Twitter и LinkedIn искат техните потребители да прекарват повече време или да правят повече в техните услуги – концепция, известна като ангажимент, казва Шон Мънсън, доцент във Вашингтонския университет, който изследва пресечната точка между технологиите и поведението.

Представители на Facebook казват, че колкото повече време потребителите прекарват на сайта й, толкова по-вероятно е да има оживен обмен на гледни точки и споделяне на идеи онлайн. Други се страхуват, че потребителите ще създадат собствени ехо стаи и ще филтрират съдържание, с което не са съгласни. "Точно тук се сдобиваме с теории на конспирацията", коментира Мънсън.

Бен Смит, главен редактор на сайта за новини и шоубизнес BuzzFeed казва, че правилото му за писане и информиране във фрагментирана ера е просто: "без филтър". Новинарските организации, които продължават да издават печатни броеве, имат цепнатина – физически дупки във вестника или виртуални на страницата в интернет, водещ до публикуването на истории, които не са непременно най-интересните или навременни, но са необходими за запълване на пространството. Отчасти за да обезкуражи подобно запълване, BuzzFeed не се фокусира върху страницата си в интернет при създаването си, казва Смит.

Ким от "СимпълРиъч" предупреждава установени медийни компании, че "е опасно да започнат да преследват социалните мрежи. Ще се окажете като всички останали и ще изгубите отличителните си характеристики". Въпросът, който си задават старите издания, които не са "родени в дигиталната ера" като BuzzFeed, е: "Създаваме ли съдържание за начина, по който съдържанието се потребява в тази среда?", казва Ким.

Хайк от дигиталния отдел на "Вашингтон пост" ръководи екип, който започнал работа тази година и цели да предостави различни версии на журналистиката на вестника на различни хора въз основа на информация за начина, по който стигат до дадена статия, какво устройство използват и дори, ако е телефон, по какъв начин го държат.

"Питаме дали има различен начин на разказване на история, а не просто идеална презентация", казва тя. Например, хората, които четат "Пост" на мобилен телефон през деня, вероятно ще искат различно четиво от тези, които са на Wi-Fi връзка у дома вечерта. "Пост" влага време и енергия в подобни усилия, защото "в крайна сметка целта е да запазим бизнеса си и да увеличим аудиторията си", казва Хайк. Над половината от мобилните читатели на вестника потребяват новини дигитално и главно чрез социални мрежи като Фейсбук. Някои издания откриха ниша във възприемането на противоположен подход. Главен редактор на The Browser е Робърт Котрел, бивш журналист във "Файненшъл таймс" и "Икономист". Котрел преглежда около 1000 статии на ден и след това публикува пет-шест, които намира за интересни, за около 7000 абонати, плащащи 20 долара на година. Една от скорошните селекции включвала разказ за живота на американски зидар от началото на 20-и век и изследване на големи източни философи.

"Общата идея е да предлагаме няколко материала на ден, които смятаме за приятни и с трайна стойност. Ние сме в другия край на процеса на алгоритмите", казва Котрел. Изкуственият интелект в крайна сметка може да сметне даден материал за интересен и да поиска да го сподели. Но за момента компютрите разчитат на информация, събрана онлайн "и това ще бъдат много, много оскъдни данни в сравнение с едно човешко същество", смята Котрел.

Инженерът на Фейсбук Мара е съгласен, че човек редактор за всеки един потребител би бил идеалният вариант. "Но не е реалистично да направим това за всеки човек в света, така че според мен винаги ще имаме тези хибридни системи като News Feed, които помагат да намерим интересуващите ни неща. Това просто е персонализиран вестник", казва Мара.

Източник: БГНЕС