Какво представлява цифровият двойник и какви са ползите от него?

Цифровите двойници на града ги има на много места, а ние слагаме България на картата с използването на тези технологии - това заяви проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, по време на четвъртия панел – „Умни градове - кога ще ги стигнем?“ от „Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023“, която списание „Мениджър“ организира за втора поредна година.

„Цифровият двойник на града представлява цифрово копие на всички процеси и явления в града. Ние започнахме с пилотен проект за цифров двойник на район „Лозенец“ в София, където е и нашата сградата, която ще открием през декември тази година“, обясни проф. Илиева, като допълни, че там има и лаборатория със сензори, които измерват шум, замърсяване, трафик на кръстовища и тн.

„Към данните, които съществуват в общината и други организации, ние добавяме и наши данни, които са доста по-детайлни, за да можем да изградим този цифров двойник“, добави тя.

Проф. Илиева сподели още, че имат различни сценарии, с които да покажат предимствата на цифровия двойник, който могат да мултиплицират в други градове и в цяла София.

Тя даде за пример т. нар. 15-минутен град. „Имаме данни от НСИ, които интегрираме – къде има деца в София, на каква възраст са. Имаме данни от общината – къде са детските гради и какъв е капацитета им. С прилагане на други данни - нормативни изисквания, пешеходната мрежа на града, и прилагайки алгоритмите на изкуствения интелект, ние оценяваме и даваме на общината информация на база 15 минути пеша къде има недостиг на детски градини, къде да се построят нови, къде се разширят съществуващите, така че да няма задръствания и да не замърсяваме града“, обясни Илиева.

По думите й това, което е направено за детските градини, важи за всяка друга инфраструктура - училища, болници, магазини, спортни съоръжения.

Проф. д-р Любен Боянов, заместник-декан по качеството и международното сътрудничество и преподавател в катедра „Информационни комуникации и технологии“ в УНСС, обърна внимание на умните домове.

„Умният дом включва редица характеристики – сигурност (да знаеш кой кога е влизал и откъде е минавал), безопасност (да знаеш дали има течове на газ например). Говорим за свързаност на различни сензори и неща, които вече се прилагат“, каза той.

Боянов обаче призова тези, които правят умни домове и сгради, да обръщат повече внимание на хората, които ги обитават.

„Умният дом може да бъде от огромна помощ за възрастните хора или хората, страдащи от някакво заболяване. Грижата за тези хора става все по-трудна. Автоматизацията може да помогне. Има вече много решения – дали човек е паднал и да му се помогне, дали има завишено кръвно и да се уведоми лекар. Същото важи и за децата – излязъл ли е на терасата, правил ли е нещо“, обясни той.

„Хубаво е да се има едно наум, че умният дом включва и обитателите“, добави Боянов.

Елена Еленкова, председател на УС на Българска ИТС Асоциация, каза, че от асоциацията се опитват да бъдат медиатори между различните страни, заинтересовани от тези теми.

„Интелигентните транспортни системи имат много заинтересовани страни – граждани, администрациите, бизнеса. Те си говорят много трудно, защото понякога имат различни интереси, понякога не намират общ език или нямат достатъчен капацитет. Целта на нашата асоциация е да ги сложим на една маса и заедно да направим една добра среда, така че тези интелигентни транспортни системи да станат част от нашия живот“, каза тя.

Еленкова сподели, че в асоциацията имат членове, които са производители на оборудване за интелигентни транспортни системи и за умни градове, както и системни интегратори, които отговарят за поддържането на системите.

„Партнираме си с Агенция Пътна инфраструктура, Министерството на транспорта и др. Опитваме да направим един диалог, в който да участват всички заинтересовани страни“, добави тя.

По думите й нещата не стават без държавна администрация, защото те са бенефициентите по проектите. „Те са тези, които трябва да вземат финансирането и да платят на производителите, за да се финансират тези проекти“, каза още Еленкова.

„Разпознавам нашите устройства като част от решенията на всички проблеми, които бяха поставени на масата днес. Във всички аспекти имаме решения и дори изградени добри примери. Надявам се да стигнем до едно общо решение, което да е добро за всички и да сме част от бъдещето – по един добър и ефективен начин“, каза Димитър Стоянов, head of Solutions Engineering в Shelly Group.

Той сподели, че от организация вече са приложили решения за създаването на дигитален двойник и знаят колко ефективно може да бъде създаването на достъп на служителите в една сграда до удобствата на дигиталния двойник – управлението на щорите, на осветлението, на захранването, автоматизацията на всички процеси.

„Знаем колко ефективно е хората сами да избират средата, в която да работят. Чрез създаването на дигиталния двойник и интегрирането на нашите устройства в него се дава възможност на служителите да се чувстват по-добре“, каза Стоянов.

„Ако извлечем данните от отделните сгради и впрегнем тази информация, бихме имали възможността да допринесем за цялата екосистема на този град. Ако обединим технологиите и работим заедно с общини, можем да направим София един от водещите градове в света по дигитализация“, убеден е той.

Любен Боянов отбеляза, че големият проблем при дигитализацията е липсата на желание и неспособността да се разбере дали, защо и какво правим.

„Може би всички трябва да положим повече усилия, за да разберем дали, защо и до какво ще доведе дигитализацията. Някой от нас съмнява ли се за какво ни е телефона? Удобно ли е, удобно е. Пести ли време, пести. Имаме ли на него всичко, което преди сме имали разпръснато по целия дом и офис, имаме го. Същото ще стане и с умните градове“, каза той.

Силвия Илиева, директор на Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, разказа, че миналата година са инициирали т.нар. Urban Data Space – пространство за данни, които са за градска среда.

„Като чуете пространство за данни вероятно си мислите, че става въпрос за място, където всичките данни се събират. Идеята на това пространство обаче е, че данните си стоят при тези, които ги генерират, а те ги споделят в това пространство, в една сигурна среда. Собственикът на данни определя какви са правилата, с кого ги споделя, за какво време и тн. Така че интегрирайки данните от различни източници да имаме едни нови решения и нови услуги“, обясни тя.

Димитър Стоянов каза, че България има доста добри примери за реализация на дигитализация, използване на устройства за решение на различни проблеми и повишаване на енергийната ефективност като цяло.

„Преди хората получаваха една сметка за ток и не знаеха как тя е разпределена. В случая на база устройствата и измерванията, които се правят на всяка минута, има добър мониторинг и картина на цялата електроенергия. Ако всички хора споделят данните от тези измервания с големи платформи, те биха могли да ги дадат на предприятията, които произвеждат електроенергия, за по-добро планиране“, посочи той.

Елена Еленкова, отбеляза, че въпросът с данните е голям проблем, защото ние целенасочено отказваме да споделяме тези от устройствата в нашите домове и коли, докато почти неосъзнато даваме данните си на Google са нашите смартфони.

„Иска ми се хората да по-отворени в предоставянето на данните. Моето послание е да бъдем отговорни дигитални граждани, да използваме повече технологиите и да не ни е страх от тях“, каза още тя.

***

Генерален партньор: АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД

Основни партньори: Shelly Group и Rashev & Co.

Конференцията се провежда и с подкрепата на Photomate, Home2U, Forton Bulgaria и Pulev Invest Group.

Партньор на коктейла: AYA Estate.

Институционални партньори: КСБ, БСК, Българска асоциация по водите, НСНИ, БГФМА, FIABCI, Германо-Българска индустриално-търговска камара и Френско-Българска търговска и индустриална камара.

Медийни партньори са БНТ, dir.bg, bTV Media Group, вестник „Строител“, Инженер.bg, STROIINFO.