Нова криза или нова революция в икономиката

Нова криза или нова революция в икономиката

Трендовете скачат нагоре и надолу. Данните за растежа изглеждат ту розови, ту черни. Икономистите нямат еднозначно мнение какво ще се случи. Очевидно светът преживява трансформации, които трудно се описват и прогнозират с познатите понятия и модели.

Според някои анализатори предстои нов срив на глобалната икономика, който ще разтърси и българската. Според други започва четвъртата индустриална революция, носеща нови възможности. В тази широка прогностична рамка се вместиха предвижданията на известни български учени, които участваха в  конференцията  „Икономическа модернизация на България: Нови двигатели на следкризисния растеж“, организирана от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (ЕВУИМ).

Песимистите: Най-трудното предстои

Оповестеният край на кризата е илюзия, тя продължава в цял свят, просто е в друг, по-тежък етап – геополитическа. Това заяви  проф. Димитър М. Иванов, който  пристигна от Лондон специално,

за да участва в дискусионния форум.

Перспективите не са оптимистични, особено след Брекзит, заяви той. Като доказателства посочи ниския икономически растеж в еврозоната, влошените дългови параметри, понижението на ръста в Китай, което „ще повлияе на всички“, забавянето на „най-големите изгряващи икономики“ (Русия и Бразилия), дефлацията. Европа не успя да възстанови търсенето, икономиката й е депресирана, с анемичен растеж и ниска заетост – все фактори, за нарастваща несигурност, посочи проф. Иванов.     

Като „символичен“ определи 3-процентния ръст у нас проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН. Според него подемът може да е следствие от „изстискване на възможностите“ и от „стремежа за закърпване на пробойните днес, без да се мисли за утре“. Добрата новина, че БВП вече е над нивото отпреди кризата, се помрачава от факта, че обемът на инвестициите е с 30% по-малък от времето преди нея, смята той.

В България „икономическата активност е почти замряла“ и доколкото съществува, това се дължи на „използването на евроинжекции“, изтъкна проф. Димитър Иванов. След 26 години сгрешен преход сега страната се намира в свръхсложна финансова, геоикономическа и геополитическа ситуация, а за да се модернизира е необходим нов модел на цялостно препроектиране на индустрията и социалната сфера, обобщи той.

Кризата у нас е не толкова икономическа, колкото институционална и реформите трябва да се правят в тази сфера, убеден е проф. Светослав Ставрев от ЕВУИМ. Съпротивата срещу радикални

промени обаче е много силна, няма  подходяща външна и вътрешна среда за тях, особено след Брекзит, добави той. Като илюстрация на липсващата политическа воля  за реформи цитира председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който казва: „Ние знаем какво трябва да направим, но не знаем как да спечелим изборите след това“.

Кризата е преди всичко институционална, подчерта и проф.  Минасян.   Това създава лош бизнес климат, който прогонва инвеститорите, дори и българските, въпреки че имаме най-ниския корпоративен данък в ЕС, добави той.

8 милиарда евро наши капитали са изтекли в чужбина през периода 2010-2015 г., това са  две трети от влезлите в страната пари, като преки чуждестранни инвестиции и средства от еврофондовете (общо 12.8 милиарда евро), каза проф. Минасян.  Тревожен е и фактът, че нарастващият държавен дълг не отива за икономически растеж, а за поправяне на грешки от некомпетентно управление,  добави той. 

 Три-четири  милиарда лева годишно са били преките щети от сбъркания преход в периода 1990-1996 г. - тогава се утвърди порочният модел за бизнес „Рента вместо доход“, изкривяващ пазарните отношения. Това стана ясно от презентацията на проф. Митко Димитров от екипа и на  Института за икономически изследвания, и на ЕВУИМ. В резултат на лошите институционални условия и неефективното използване на ресурсите България е изоставаща държава, а липсват работещи решения за промяна, изтъкна той.

Проблемите на днешния ден не са в икономиката, а в интеграцията – и национална, и социална, те са голямата геополитическа заплаха, каза доц. Валентин Вацев от ЕВУИМ. Тази ситуация е

особено опасна за България, тъй като се намира на Балканите, където геополитическият  сблъсък е по-силен, поясни той.

Така в повечето анализи се видяха предимно черни облаци.

Оптимистите: Започва Революция 4.0     

Развитието вече не е линейно, а с бързи обрати и промени. В ход е индустриалната революция 4.0 и тя силно ще повлияе на всички икономики.  Това бе позицията на оптимистите, изразена от проф. Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания на БАН.

Новата ера на индустриализацията сякаш борави не толкова с икономически, колкото с футурологични понятия, като роботи, 3D симулации и принтиране, облачни технологии, киберсигурност, виртуална действителност. Но си има и съвсем реални икономически параметри. Например в компанията „Епъл“ ако разходите за един продукт са около 560 долара, от тях 178 отиват за компоненти, 14 – за сглобяване, а 368 – за софтуер, бранд, дизайн, реклама, маркетинг.

Счетоводителите ги наричат „нематериални активи“, а изследователите предпочитат термина „иновации“. Те са другата страна на индустриалната революция 4.0 и в развитите западни държави инвестициите в тях вече надвишават „класическите“ капиталови разходи, посочи проф. Керемидчиев. Така с по-малко средства се прави по-голям доход. Другите инвестират много  в „мозък“, в софтуер, а ние – в „железария“, в материални активи, направи той паралел между България и най-напредналите страни.

Така и оптимистичната линия зави към зоната на по-мрачните прогнози за родната икономика. А в началото на юли Националният статистически институт добави още един тъмен щрих, като съобщи, че близо 75% от българските предприятия не осъществяват иновационна дейност.

Изненада: Невидимата ръка на манталитета

Защо у нас  нещата не се получават? - Това бе един от основните въпроси на конференцията. Според повечето участници в нея България трудно ще излезе от кризата и от позицията си на най-изостанала в ЕС, защото силно влияние имат фактори извън икономиката – политика, образование, народопсихология, култура.

Метафората  „невидимата ръка на пазара“, с която Карл Маркс обяснява своята икономическа теория, днес се трансформира в „невидимата ръка на политиката“, от която икономиката е зависима. Политиката разбърква и пренарежда икономическите карти, институциите не функционират добре заради хората в тях, посочи една от най-важните причини за ситуацията у нас  проф. Гарабед Минасян. Ирационализмът се превръща в тенденция, смята проф. Светослав Ставрев. Бариери пред модернизацията са бедността и неадекватната култура, заяви проф. Димитър Иванов. Това бе и мнението на повечето от участниците в конференцията. Те бяха категорични, че образованието и подготовката на кадри са ключов проблем, който трябва да решим, ако искаме да излезем на друга писта. 

Така от дискусиите стана ясно, че и диагнозата, и лекарството за нашата икономика се намират не толкова на нейна територия, колкото в други обществени сфери. В съвременния свят са необходими повече такива интердисциплинарни дебати, за да се намерят правилните решения, изтъкна заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов при откриването на конференцията. Тя е част от изследователската програма на висшето училище и бе посветена на неговата 15-годишнина.

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ