Връзките са много важни за бизнеса

Най-важната перспектива в живота е дългосрочната. Тя е в основата на взаимоотношенията помежду ни – със съпруг/съпруга, с приятели, със семейство. Както и на бизнеса, който развиваме.

Ще ви разкажа един случай с Роберто Гоизуета, бивш председател и изпълнителен директор на „Кока-Кола”, за да разберете какво имам предвид.

Веднъж Роберто ме попита дали проявявам интерес да потърся нов финансов директор на компанията. Напрежението в мен се покачи, защото знаех, че „Кока-Кола Европа” има страхотен финансов директор. Дали веднага да му го препоръчам.

Казах: „Роберто, преди да ми възложиш тази задача, да те попитам ти познаваш ли Дъг Айвестър - вашият финансов директор в Европа?” Оказа се, че никога не са се срещали. Направо му го препоръчах за поста.

След две седмици Роберто ми се обади по телефона: „Гери, няма как да ти се отблагодаря. Срещнах се с Дъг. Той е моят човек. Дължа ли ти комисионна?” Отговорих: „Не, не и за тази услуга. Нека Бог те благослови и да бъдеш щастилив”. Дъг Айвестър стана най-добрият финансов директор на компанията и дори се издигна до поста президент на „Кока-Кола”.

Осем години по-късно, Роберто Гоизуета ми се обади пак: „Здравей Гери, аз съм председател на комитета за наемане на нови хора в „Кодак”. Казаха ми, че трябва да обявя конкурс и да се срещна с няколко фирми за подбор на персонала. Но аз се сетих за теб, за твоята почтеност и честност от преди години. Ако искаш да се заемеш с тази работа, имаш я. Ела в Атланта, ще поговорим и ще подпишем документите.” Бинго. Получихме голям договор без конкуренция и конкурси.

Наистина осем години е доста време. Но дългосрочната перспектива постигна своя резултат.

Съвсем наскоро приключихме договора си с „Найк”, по който работихме шест месеца. Сравнително бързо открихме кандидат за изпълнителен директор, за когото преди години мислех, че е страхотен. Сега изпитвах някакви съмнения. Въпреки това го представих на Фил Найт. Откъде идваше моята несигурност? От препоръките. Те не бяха никак лоши, но просто бяха равнодушни. Нямаше въодушевление от типа: „О, той е страхотен. Ще извадите късмет с него, но не мисля, че ще го спечелите”. Думите за него бяха толкова обикновени, че ме предизвикваха киселини в стомаха ми.

Въздъхнах и си казах: „Господи, търсим човек за този пост от шест месеца. Може би му се вижда края. Но трябва да кажа на Фил, какво съм установил и да споделя с него съмненията си.”

Така и направих. Казах му: „За мен би било по-лесно да те уверя, че кандидатът е подходящ. Но аз искам да спечеля уважението ти за още поне двайсет години. Имаш страхотна компания и заслужаваш да имаш и страхотен изпълнителен директор”.

Намерихм друг човек - Бил Перес, който преди това е бил председател и изпълнителен директор на “Ес Си Джонсън”. Фил е доволен от Бил, и ми каза: „Измъкнахме се от ситуацията”.

Вярвам, че съм ви убедил в основния си извод - дългосрочната перспектива винаги печели в конкуренцията с краткосрочните ползи. Не веднага, разбира се.

Гери Рош, висш председател в „Хайдрик & Стругълс”.

Из книгата «14 урока за служителите» на «Мениджър» и Harvard