Завръщането в офиса поражда нови източници на стрес

Миналото лято Хулио Кармона започна постепенно да превключва от изцяло дистанционен работен график към хибриден модел на работа като започна да се появява в офиса веднъж седмично.

Новият му хибриден график в държавната агенция в Стратфорд, Кънектикът все пак му позволява да готви вечеря за семейството си и да води дъщеря си на баскетбол.

Но през следващите месеци се изправя пред вероятността да прекарва повече време в офиса. А това поражда стрес в бащата на три деца.

37-годишният Кармона, чийто баща е умрял от Ковид през миналата година, се притеснява, че ще се зарази с вируса, но отбелязва и други неща, които го тревожат – увеличението в разходите за храна и гориво, плащането на детска градина за новороденото бебе и усилията му да поддържа здравословен баланс между работата и семейството.

„Работата от вкъщи е много по-малко стресираща. По-продуктивен си защото имаш по-малко неща, които да те разсейват,“ казва Кармона, който работи в Департамента за деца и семейства в Кънектикът.

С настояването на все повече компании за връщане в офисите, работещите трябва да се завърнат към предпандемичните си ритуали, като дълго пътуване, справянето с грижи за деца и физическите взаимоотношения с колеги. Но тези ритуали са станали по-трудни две години по-късно. Прекарването на повече време с колеги може да доведе до увеличени рискове за заразяване с коронавирус, а инфлацията е увеличила цените за обяд и гориво.

При служителите, които са работили от вкъщи, но са ходили поне веднъж седмично присъствено, нещата са се подобрили, а самите те са по-продуктивни, показва проучване на Асошиейтед Прес съвместно с НОРК Център за проучване на обществени въпроси*. Но в същото време нивото на стрес при тях се е повишило.

16% от обхванатите в проучването на Асошиейтед казват, че работят дистанционно, 13% са на хибриден модел,  72% работят изцяло присъствено. 39% от работещите, които са били на дистанционен режим и са се върнали в офиса казват, че нещата са се подобрили  откакто са се върнали, докато според други 23% те са се влошили. 38% казват, че няма разлика. 45% са на мнение, че обема на свършена работа се е подобрил, а 18% - че се е влошил.

Но 41% от завърналите се отчитат, че нивото на стрес, който изпитват се е влошило. За 37% няма промяна, докато 22% виждат подобрение.

Дори и тези, които са били изцяло присъствено на работа по време на пандемията са с по-негативни нагласи за начина, по който пандемията се е отразила на професионалния им живот. 35% казват, че промяната е към по-лошо срещу 20%, които са на обратното мнение. 50% са категорични, че нивата им на стрес са се повишили, докато само 11% твърдят, че са по-добре. 39% не виждат разлика.

Половината от работниците, които работят присъствено, казват, че балансирането на отговорностите, ежедневното пътуване и възможното заразяване с Ковид на работното място и социалните срещи са източници на стрес. Но по-малко от една трета ги определят като „основни“ източници на стрес.

Хората с деца са по-склонни да смята, че завръщането им има неблагоприятен ефект, който частично се причинява от притеснения за опазване на семействата им от Ковид и поддържане на по-добър баланс между професионалния и личния живот. Повечето казват, че може да помогне за облекчаване на стреса, ако работодателите предоставят по-гъвкави възможности за работа и предпазни мерки за безопасност на работното място от вируса.

„Много хора свикнаха да работят от вкъщи. Минаха две години. За компаниите е важно да приоритизират психичното здраве и да увеличат комуникациите по тази тема. Не трябва да се страхуват да питат работниците си как се чувстват,“ казва Джесика Едуардс, национален директор на стратегическите съюзи и развитие в Националния алианс по психични заболявания – базирана в САЩ застъпническа група.

Залозите са високи, предупрежават още специалистите. Прогнозите показват, че нелекуваните психични заболявания могат да струват на компаниите до 300 милиарда долара годишно, главно заради въздействието върху производителността, отсъствията и увеличаването на медицинските разходи и разходите за инвалидност, казват от Националния алианс за психични заболявания.

Ръс Глас, главен изпълнителен директор на онлайн платформата за психично здраве и благополучие „Хедспейс Хелт“, споделя, че е забелязал четирикратен скок в използването на поведенчески здравни тренировки и петкратен скок в клиничните услуги като терапия и психиатрична помощ по време на пандемията в сравнение с времето преди нея. С приложения като „Гингер“ и „Хедспейс“, компанията обслужва повече от 100 милиона души и 3500 компании. Сред основните притеснения са тревожността от заразяване с COVID-19 и борбата с баланса между професионалния и личния живот.

„Не сме го виждали да спада. Нивото на тревожност просто остава високо,“ казва Глас.

*Анкетата на Асошиейтед Прес НОРК e проведена сред 1085 възрастни в периода от 14 до 18 април

По материали от Асошиейтед Прес