Диагностика на синдрома "Може и утре"

"Срещата е отложена за утре!" Такава бележка ще видите в стаята, където се събират за терапия служители, които имат патологична склонност да протакат. Това, разбира се, е шега. Някои психологически школи са горещи привърженици на тезата, че мързелът е най-естественото човешко състояние. Прилагат я като антидот на свръхотговорни работохолици. Полезно е от време навреме да се подчинявате на синдрома "Може и утре". Но внимавайте - той е заразен! Притежава опасната способност да се промъква в навиците ви ден след ден, докато започне да доминира. Тогава започва да "изяжда" вашата продуктивност, разрушава доверието в качествата, компрометира представите, че сте точен човек, на който винаги може да се разчита. Усещате ли какво става? С единия крак сте зад борда на успешната професионална реализация! Не е лошо още сега да си сверите часовника, да се самодиагностицирате и да вземете мерки навреме. Ето няколко съвета от Мелиса Рафони, основател на "Сдружението за професионални умения", които ще ви помогнат да се вгледате в себе си:

- Научете се да разпознавате кога времето и сроковете са също толкова важни, а може би и по-важни, колкото и постигането на съвършенство. Това е за тези, които постоянно отлагат изпълнението на поставените им задачи до последната секунда заради стремежа си да се справят на ниво.

- Проточвате ли процеса на планиране? Това може да е знак, че се чувствате несигурни. Не се страхувайте да помолите другите за помощ.

- Случва ли ви се да отлагате работа, защото сте наясно, че се мобилизирате максимално само, когато действате в последния момент? За човек, който работи сам, този стил може да бъде ефективен. Но когато е в екип това поведение опъва нервите на останалите.

- Връщате ли се към задачи, които са ви харесали и сте се справили добре с тях, за да отложите някоя по-трудна? Помислете добре какви точно умения са ви необходими за трудната задача и си изградете подход.