Защо Айнщайн смята, че въображението е по-важно от знанието

Любопитството към света, изследователският дух и въображението са инструментите на творчески настроения ум. Засилено светоусещане и дори емоция са в състояние да стъпят върху натрупаните опит и познания и да отключат врати към нови открития. На това е базирана цялата изследователска дейност или поне такъв е стремежът на повечето изследователски лаборатории.

Способността да възприемаме очевидното, погледнато с други очи, е качество присъщо на всеки в даден момент от живота му. Необходима е конкретна ситуация и определена нагласа, за да погледнем живота от друг ъгъл. Надарени сме с тази способност от детска възраст, когато постулатите и правилата, според които живеем, не ни обсебват с такава сила.

Любопитството към заобикалящия ни свят помага на малкото дете да опознава пространството, да трупа опит, да разпознава аромати, любими гласове и ситуации, които носят радост или крият опасности. Това е първата крачка към промените, настъпващи в живота ни.  

Преди време четох разказ на един баща, който извървял разстоянието от дома до детската градина на сина си спирайки се по улицата всеки път, когато детето било заинтригувано от нещо – лъскаво петно от бензин, ръждясала гайка, дръзко стръкче трева, подало се през пукнатината на асфалта. Всяко едно от тези неща предизвиквало удивление върху лицето на детето, а бащата с учудване забелязвал неща, покрай които минавал всеки ден без да допусне, че съществуват. Тази разходка им отнела петнайсет минути за да извървят 5-6 метра, но и  двамата се почувствали щастливи. Както сам бащата твърди „След 47 години, най- сетне, отново се учех как да вървя по улицата.”

Вярно е, че в бесния ритъм на съвременното ни ежедневие рядко можем да си правим такива подаръци, но все пак е добре да държим сетивата си отворени за тях.

Познанията и трупането на опит дават сигурност. Подпомагат увереността ни за справяне в дадена  ситуация. Конкретни правила, които се възприемат, като даденост и които наистина са начин за решаване на повечето проблеми. На това почиват и повечето образователни модели. Усвояване на определени практики, придобиване на конкретни умения, някои от които доста сложни, ни дават право да се наречем професионалисти в определена област. Всичко това е чудесно. Стъпвайки на раменете на познанието винаги имаме по-широки хоризонти. Стига тези познания да не се превръщат в рутина. Тя ограничава възприятията, вкарва ги в мисловни модели с 2D-проекция, като забравяме, че в действителността  имат своята скрита страна и дълбочина. За щастие мозъкът не е настроен да работи така. Постоянното повторение притъпява вниманието и мисълта автоматично търси алтернативи. Точно тук е необходима смелостта и въображението, да допуснем друго решение на проблема или друг подход към него. Това е начин на мислене, който ни е присъщ. Рядко си го позволяваме, защото ни ограничават предразсъдъци или предишни нагласи. Затова такива модели на поведение се срещат по-често у децата.

Джефри Арчър  има един разказ за 7 годишно  момченце, което спасява двегодишното си братче от пожар. Огънят пламнал, докато спели в стаята си на втория етаж. Единственият възможен изход бил прозорецът. Момчето сложило братчето си в сак, качило го на гърба си и се спуснало по водосточната тръба, която била отдалечена от прозореца така, че трябвало да подскочи за да се хване за нея. Всички се чудели, как е успяло да се справи? Един от присъстващите полицаи дал отговора на въпроса: „В този момент до детето не е имало възрастен човек, който да му каже, че НЕ МОЖЕ!”

Много често в нашите възприятия конкретна ситуация е такава, каквато смятаме, че е, базирайки се на собствения си опит. Освободеното от ограниченията на правилата въображение провокира друг тип мислене – евристичното. То отдавна представлява обект на интерес и е включено в много управленски модели. Добре известни и прилагани са :

• брейнсторминг -  методът на Алекс Фостърн базиран на асоциативното мислене;
• синтез;
• методът на контролираните въпроси;
• на фокусираните обекти.

Никой от тях не пренебрегва познанията, напротив разчита се на мнението на различни специалисти, за да може проблемът да бъде преценен от други гледни точки и специални знания, но се разчита на спонтанно възникнали идеи и хрумвания, породени от срещата с мнения на различни професионалисти. Всяка мисъл, всяко предположение за възможно решение на проблема намира място в дискусията.

Промяната в обстоятелствата и решителността променят и гледната точка. Не винаги си позволяваме да сме смели да прескочим пределите на общоприетото. Затова съществува крилата фраза: „В живота има два типа изследователи – такива, които разбиват стени с главите си и други които, разчистват отломките.” Имаме нужда и от двата. Важен е и големият пробив и малките детайли, които го усъвършенстват.

Историята на човечеството е пълна с примери за велики открития случили се благодарение на, на пръв поглед обикновени обстоятелства, на които творческият ум обръща внимание и реагира светкавично - ябълката на Нютон и законът за гравитация, ваната на Архимед и законът за водоизместимостта, или фокусирането на слънчевите лъчи от огледална повърхност, което подпалило платната на вражеските кораби,  още докато плавали  към сушата. От аромата на плесен в дома на Пастьор и откриването  на пеницилина до първия тунелен микроскоп, дал възможност за разглеждане на обектите на атомно ниво и съвременните нанотехнологии, всичко е плод на знания, любопитство и въображение. Надарени сме със способността да мислим така.

Наистина в обикновеното ежедневие не се превръщаме винаги във велики откриватели. Важното е винаги да задаваме въпроси! Творческия дух не пита дали? Той търси отговор на въпроса как можем да предупредим обстоятелствата, да оптимизираме работния процес, да създадем нов продукт или идея, която да направи ежедневието на повече хора по-добро? Нужни са ни отворени сетива, въображение  и вдъхновение!  После идва ред на усиления труд и категоричния професионализъм. Така можем да накараме нещата да се случват! Действителността е изобилие от възможни решения навсякъде където те, на пръв поглед изглеждат като проблем. Откриването им носи радост!

„Това, което ми харесва в този бизнес и в живота  е сигурността, че винаги има нещо по-голямо и по-вълнуващо, точно зад ъгъла, както и несигурността на всичко останало.“  Уолт Дисни

***

Д-р Доротея Станчева е гастроентеролог, медицински управител на Медицински център „Пансанус”. Завършила е Медицинска академия в София. Има специалности по вътрешни болести и гастроентерология. Магистър от УНСС по здравен мениджмънт.