Здравейте, офисът ни е в църква!

Напълно убедена съм, че съм на правилното място. В Амстердам съм от една година, така че доволно добре познавам града, а по тази улица минавам почти всеки ден.  Бях сигурна, че намирането на този офис няма да е проблем, и за разнообразие ще съм навреме. Холандците са изнервящо точни и те гледат много лошо като закъснееш с три минути. Отново ще звъня, няма как.  „Здравейте! Убедена, съм, че съм на адреса, но пред мен има църква. Къде сбърках?“ „Никъде. Офисът ни е в църквата на втория етаж.“

В двора са паркирани колела и мотопеди. На първия етаж няма нищо, или поне входът към вътрешността е зазидан. Качвам се по тесни дървени стълби.  Таваните и стените са автентични каменни, с формата на арки.  Няколко пространства са отделени със стъкла и се използват за конферентни стаи, а всички бюра са разположени по дължината на кораба на църквата. Въпреки че таваните са мега високи, естествената светлина не достига, но в Холандия това май е непоправимо. Мирише на дърво, камък и восък. Навсякъде има статуетки, снимки и фототапети на носорози. Това е най-необикновеният и запомнящ се офис, в който съм била. В него се е разположила агенция само и единствено за кампании в социалните мрежи. Основателят й, Арпад, казва, че няма идея откъде са се взели всички носорози и каква е целта им; чисто и просто общината дава под наем сградата и той я е наел; височината на таваните и автентичността на пространствата му дават несравним покой на ума. Куул. Като  това, което прави агенцията.

В холандските сайтове за недвижими имоти се оказа, че църквите, които се дават под наем за офиси, не са единични случаи. В България засега няма такава тенденция, а по-скоро се залага на нови стоманено-стъклени офис сгради или преустройството на стари жилищни. Мениджърите все по-добре осъзнават, че първото впечатление от фирмата или компанията им определя до голяма степен бъдещите отношения с нея – по офиса посрещат, по дейността изпращат. Усещането за успешен бизнес се засилва от един офис,  който  създава чувство едновременно за стабилност и уют и залага на практичното и мултифункционалното, без излишества на детайли и стилове.       

Може би защото вече е рядкост личният живот да стои изолиран от професионалния, в България все по-често офисът се превръща в място, в което се чувстваш уютно, сигурно и спокойно,  като вкъщи. Официално е обявен краят на строгото, студено, скучно, корпоративно обзавеждане. Видът на работното място се стреми максимално да се доближи до това на дома  с неговия си личен малък хаос, с предметите, които обичате, с пердета,  мека мебел и разни нещица за очарование.  Неутралните и скучни цветове се заменят с ярки, добавя се зеленина, течаща вода и предмети, които носят уют и топлина като възглавнички и килими. Дивани, кресла, етажерки с книги, картини и снимки вече са неизменна част от интериора. Също така се търсят повече естествени материали, както и дърво, плат… всичко, което говори за домашен уют.  Например традиционните бюра се превръщат в работни маси, на които всеки служител може да предаде индивидуалност и уникалност. Повърхностите не са ламинат, теракот или фурнир, а цветни стъкло, керамика и метал.  И разбира се, тези тенденции съвсем не са само български. Във фабриката на козметичната фирма  Korres в Атина дали на всеки от хората да си направят и декорират бюрата по свой вкус. Тоест оборудвали ги с по няколко плоскости и всеки си ги аранжирал както си намери за добре.  Освен това в сградата има огромен басейн без вода, но с... цветни възглавници.  Там хората си почиват, лежат, социализират се, говорят си, съвещават се, правят си неформални срещи...

В България също отдавна се наблюдава тенденцията в офиса да има така нареченият кът за релакс, където всеки може да си почива. Вариации всякакви – музикални стаи, специални кътове за приготвяне на здравословна храна, мини спортни зали, стаи за игра на Wii, или просто стая тип домашен хол. Елементът на забавление или отпускане създава усещането, че това не е просто офис, а място, където с удоволствие и желание се върши една работа. Важно е да има и достатъчно разнообразни пространства, където хората могат да се уединят и концентрират, както и да се социализират и да водят активен социален живот на работното място.

За мен лично е важно да се запази здравословен баланс между професионалната офисна среда и домашния уют, към който се стремят много от работните места. Защото съм влизала в офиси на български мениджъри на най-високо ниво, заринати в изрязани пластмасови бутилки, напълнени с пръст и боднати в тях разсад за цветя или някаква там растителност. И както оставам силно впечатлена от църквата, превърната в офис, така и излизам втрещена от подобни интериорни решения.   

Николета Попкостадинова, списание „Мениджър”