Как да зададем настроението по време на публична презентация

Говоренето пред публика не се ограничава само със смисъла на казаното, нито дори с уверения език на тялото. Много е важно да умеем и да задаваме подходящото настроение и тон.

Германски екип от психолози и фонетици провери ефекта, който дочутите гласни звуци дават върху настроението ни. Оказало се, че колкото по-често чуваме звука „и“, толкова по-позитивно се настройваме. Звукът „о“ пък ни тласка към по-мрачна нагласа на духа.

Дотук добре. Значи можем да настроим положително публиката си, като използваме много думи, съдържащи подходящите звуци. Достатъчно лесно е.

Учените обаче не спират дотук. Допълнителните им резултати са малко по-сложни. Оказва се, че гримасите, които правим, докато произнасяме „и“ или „о“, също имат голямо значение за настроението на нашите слушатели. Така усмивката при "и" потвърждава и засилва положителното впечатление, а намръщването може да създаде конфликтно впечатление и да обърка публиката ни. 

Разбира се, не е възможно или реалистично да контролираме с лабораторна прецизност всяко трепване на лицевите си мускули, докато правим публична презентация. Нито на всяка дума да мислим дали съдържа достатъчно и-та или о-та.

Можем обаче да използваме това знание за ключовите моменти в речта си. Фокусирайте се съзнателно върху позитивните звуци и „отворения“ език на тялото (усмивка, разперени ръце, открити длани), когато имате да кажете на публиката нещо много важно, нещо, което искате да бъде запомнено и прието. Още по-голям ефект ще постигнете, ако успеете да убедите слушателите да повторят на глас някакви „позитивни“ ключови думи.

И обратно, „затворете се“ и наблегнете на о-тата (например с думи като „но“, „ако“, „докато“), когато искате да подчертаете нещо негативно или да създадете у хората отрицателно усещане за някаква част от информацията, която споделяте.

Още веднъж това проучване ни напомня какво голямо значение имат емоциите и езикът на тялото, които проектираме върху аудиторията си. Начинът, по който движим тялото си, ни помага да подчертаем и изясним за останалите своите емоции и да дадем сигнал за това как се чувстваме. От огромно значение е говорещият пред хора да е в съзнание за езика на тялото си, за да бъде сигурен, че изпраща правилните сигнали.

Непременно трябва да се следи и езикът на тялото на публиката – скръстените ръце и крака например означават „заключване“, несъгласие с темата, отстраняване. Ако забележите подобни сигнали, трябва да намерите начин да накарате хората да се „отворят“ - например като промените собствения си тон и движения или с хитър способ като това да пуснете по редовете листовки или брошури, които ще накарат хората да протегнат ръце – един от най-положителните физически сигнали. Или може да задавате въпроси и да помолите да ви отговорят с вдигане на ръце.

Сложният и мистериозен танц на човешките емоции и тяхното физическо отражение тепърва започват да се разкриват пред невролозите. Живеем в една невероятна епоха, в която пред нас се разкриват нови познания и способи за това да бъдем по-убедителни, успешни и комуникативни. Нека ги използваме!

По материали от Ник Морган, Real Business