Какво научих от срещата със смъртта

Преди няколко години летях до Санта Барбара, Калифорния. Изведнъж самолетът започна да се накланя. Пилотът веднага включи високоговорителите и обяви „Имаме малък проблем. Колесниците не работят. Ще кръжим около летището, докато не останем без гориво, за да може да кацнем по-безопасно“.  В този момент, осъзнавайки, че може и да умра, се запитах:  „За какво съжалявам?“

Единственият отговор, за който можех да се сетя беше, че не съм бил достатъчно благодарен към хората, които са се държали добре с мен през целия ми живот. Казах си: „Ако всичко свърши добре, ще благодаря на всички тези хора.“ Оказва се, че това е не рядко срещана мисъл. Според изследователи, когато човек загуби своите родители, той най-много съжалява за това, че не им е казал колко е благодарен за всичко, което те са направили за него.

Самолетът кацна благополучно( повярвайте ми, благодарих на пилота и екипажа).  Когато се върнах в хотелската си стая, първото нещо, което направих бе да напиша благодарствени съобщения на поне 50 човека, които са ми помогнали в живота.

В този момент се превърнах в ценител на благодарността. Вече винаги благодаря на хората в моите имейли, писма, семинари и в живота, като цяло. Телефонните ми разговори завършват не с „довиждане“, а с „благодаря“. Когато говорим за изразяването на благодарност, може да бъда описан като радикален фундаменталист.

Дори направих списък с 25 човека в личния и професионалния си живот, на които дължа благодарности. Поръчах специална грамота с имената им, изписани със златни букви и текст - „Благодаря ти. Ти си един от 25-те човека, които са ми помогнали много в живота“. Осъзнавам, че това е малко крайно, но не съжалявам, че го направих. Имам много недостатъци, но изразяването на  благодарност не е един от тях.

Според мен благодарността е изключително предимство, а нейната липса е огромен недостатък, що се отнася до междуличностните отношения. Без значение в каква фаза от живота си сте, помислете за кариерата и за личния си живот. Кои са хората, които са помогнали за вашия успех, които са ви направили човека, който сте днес. Запишете първите 25 имена, които ви идват на ум.

Запитайте се: „Казвал ли съм им колко съм благодарен за тяхната помощ?“, ако сте като по-голямата част от хората най-вероятно изоставате в тази област. Напишете благодарствено писмо на всеки един от тях.

Това не е просто упражнение, което да накара вас и хората, на които пишете, да се почувствате добре (въпреки че помага). Писането на благодарствено писмо те кара да се смириш пред факта, че не си постигнал всичките си успехи сам.

Още повече, писмото ви помага да разпознаете силните и слабите си страни. Все пак, когато благодарите на хора, които са ви помогнали, вие признавате, че сте имали нужда от помощ, а това е един от начините да определите своите недостатъци. Ако не е необходимо да се развивате в определена област, това би означавало, че не бихте имали нужда от чужда помощ. Мислете за това като допълнителна полза от писмото.

Докато пиша това осъзнавам, че нуждата от изразяване на благодарност е очевидна, почти банална. И въпреки това се изненадвам колко често забравяме и пренебрегваме благодарността. Истината е, че никога не може да благодарим достатъчно.

Маршал Голдсмит, автор на бестселъра Triggers, за LinkedIn.com