Не е важно къде работите, а какво можете

Стюарт застана уверено и се обърна към групата: "Учил съм история на изкуството в Йейл, работил съм в Bain за две години, а след това в "Морган Стенли". След като завърших MBA във Стандфорд, започнах работа в Goldman Sachs."

Бях помолил него и една малка група от интелигентни хора да опишат своите професионални постижения. Стюарт седна, а останалите последваха неговия пример гордо изброяващи своите лични списъци на престижни компании, в които са работили и университети, в които са учили.

Ако спра дотук, това щеше да изглежда като една колекция от талантливи суперзвезди, живеещи комфортно на върха на своята кариера. Но когато се порових по-дълбоко, открих, че лъскавата принадлежност към големи компании не са гаранция, че те ще постигнат повече от всеки друг. Един от тях каза: "Самият аз си обещах, че ще пътувам в чужбина, но марката на Blackstone в Ню Йорк е толкова силна! Трябваше да подпиша договор при тях." Друг сподели: "Работата е безсмислена в сравнение с мозъчния тръст, към който исках да се присъединя. Но всеки знае кои са Morgan Stanley и че тази компания отворя толкова много врати по-късно в живота." Същите модели се появиха и при другите участници: вълнуващи мечти, саботирани от желанието да се асоциират с добре познати институции.

Ако целта им е да се открояват като се присъединят към тези организации, те преследват изцяло погрешна стратегия. По традиция, да се свързваш с престижна марка прави чудеса за кариерата. Служителите могат достоверно да предадат информация за себе си чрез придобиване на опит в определени дружества и придобиване на академични познания. Ако си бил в Unilever, значи си добър маркетолог. Ако MIT те е признал, значи си учен с висок потенциал. Основното правило е, че работодателите трябва да разчитат на информацията от предишни работи, за да наемат бъдещите си служители. В днешния свят, това допускане вече не е актуално.

По ирония на съдбата, гордо да се перчите с вашето присъствие в компания, университет или клуб ще ви превърне в нищо повече от една стока: друг банкер, друг завършил Ivy League, друг член на този клуб. Вместо просто да продължите да се занимавате с градинарство например и да показвате осезаемите си постижения на света и той да вижда реалното измерение на труда ви, ще ви свързват с името на една организация без да виждат какво всъщност сте свършили и с какво е допринесло това за общото благо. Работата в такава компания е повърхностна суета, предназначена да увеличи доверието към вас. Градинарството е обективна мярка за вашите умения и опит, които всеки може да види.

Ето защо престижът е от значение по-малко от всякога:

1. Престижните компании пострадаха. Финансовата криза опетни репутацията на някои от най-големите световни корпорации - от големите банки до компании като General Motors. Скандалът около Newscorp и други подобни случаи напоследък само подхраниха съществуващите съмнения. Символите на престижа губят значение и тези организации изгубиха доверието на физическите лица.

2. Социалните медии разкъсаха корпоративното було. Тъй като влиянието на Twitter, LinkedIn и Facebook продължава да расте, ние сме в състояние ефективно да отделим индивида от организацията. Потребителските интернет платформи позволяват на хората да публикуват собствените си резултати, постигнати независимо от техните организации.

3. Вече съществуват нови инструменти за точна оценка на уменията. Вместо да се разчита на дипломата и авторитетното сиви, вече имаме по-добър начин да тестваме уменията. Тези нови инструменти са в състояние да измерват уменията на хората с точност, по-обективна от дипломите от колеж. Най-големите компании и най-престижните университети заслужават голямо уважение, но за да бъдете нает на работа или допуснат до тези институции е важно и самото изпълнение.

След като традиционните представи за престиж бързо губят значимост, ние всички трябва да се съсредоточим върху създаването на реална стойност. Ако имате достатъчно късмет да идвате от голям колеж или топ компания, имате и задължението да превърнете тези символи в постижения. Трябва да овладеете процеса на последователно постигане на резултатите, което в крайна сметка наистина ще ви отличи.

Даниел Гулати за Harvard Business Review