"Няма защо!" - това не е най-добрият отговор, когато ви благодарят

Някои модели на поведение толкова дълбоко са навлезли в живота ни, че дори не ни правят впечатление, казва професор Адам Грант от университета Wharton  Например, когато извършим добро дело и ни благодарят, ние автоматично отговаряме „Няма защо!”. Правим го, само защото ни е вменено, че е основно правило на вежливостта. Така приемаме благодарността и даваме да се разбере, че се радваме да помогнем, тълкува още Грант.

Но, ако се вслушаме в логикага на известния психолог Робрът Чалдини, фразата „Няма защо!” не е чак толкова добра и нормална като реакция. Той вижда в тези думи признак за пропусната изгода. „Всеки от нас придобива власт, когато чуе „Благодаря!”, пояснява Чалдини. За да се възползваме от нея, известният психолог препоръчва да отговаря другояче:

”Знам, че вие вероятно бихте направили същото за мен.”

Този отговор е по-добър по три причини, смят Чалдини.

1). Така заявявате на човека отсреща, че приемате отношенията между вас като взаимност, при която можете да разчитате един на друг без да държите сметка кой на кого „дължи повече”.

2). Затвърждавате репутацията си на човек, който не оставя другите в беда.

3). Задействате механизъм, който създава усещането, че очаквате да ви отвърнат с добро в бъдеще.

В книгата си „Как да очароваме хората” Гай Кавазаки пише:

„Фразата на Чалдини ясно дава да се разбере, че вярвате в благодарността на този, на когото сте помогнали и че той ще ви отвърне с взаимност, когато имате нужда от подобна услуга. Затова и този отговор е много по-очарователен от „Няма защо”."

Логиката на Чалдини е очевидна, и въпреки това, за много, включително и за самия Адам Грант остава трудно да произнасят тази фраза в отговор на благодарност. За такива случаи той предлага друг вариант – комбинация от добрите маниери и фразата на Чалдини:

„Няма за какво, радвам се да помогна! Вие бихте сторили същото за мен.”

Но и тя, при мнозина оставя неприятен послевкус след произнасянето. Проблемът е там, че който и да е от двата отговора съдържа намек, че задължаваме отсрещната страна да ни върне услугата, да ни отговори с взаимност. В това няма нищо лошо, но нали, когато правим добро, не влагаме корист?!

Тогава, съществува ли изобщо идеален вариант на отговор при произнасянето на „Благодаря”?

Грант се натъква на него след срещата си с предприемача Адам Рифкин, определян от сп. Fortune като „най-добрият в изграждането на делови отношения.” Какво прави Рафкин? Влага много усилия, за да помогне на огромен брой хора като извършва услуги, отнемащи му минути – запознава хора помежду им, отговаря на въпроси, дава препоръки, когато някой има нужда от признание. Чрез тази мрежа от услуги Рифкин гради правото да иска и очаква ответни услуги.

Ще кажете „нормално, такива са правилата на взаимността!” Но, има една особеност: той никога не търси помощ за себе си. Той моли да му помогнете, за да помогне на някой друг. Рифкин повече се вълнува хората да върнат добро на някой друг на принципа „Предай нататък”. Убеден е, че всяко негово добро дело кара хората да стават все по-щедри.
Осмисляйки метода на Рифкин, Грант открил как да адаптира фразата на Чалдини. Вместо „Знам, че би направил същото за мен”, той предлага

„Знам, че бихте направили същото за всеки друг!”

Ако се уповавате на непросредствената взаимност, можете да разчитате само на тези, на които вече сте помогнали. Но ако следвате предложения от Грант подход, скоро ще разполагате с много по-голям кръг от хора, към които можете да се обърнете при нужда. Опитайте!