Ренесансови стратегии за повече креативност

На 20-годишна възраст Лоренцо Великолепни е най-могъщият и богат мъж в Европа от 15. век. Баща му, Пиеро ди Козимо Медичи, наскоро е починал и му е оставил банката Медичи и юздите на властта във Флоренция.

Лоренцо обаче не се интересува само от власт, пари и политически интриги. В ранните си години той е заобиколен от администратори, банкери и обикновени блюдолизци, но и от велики поети като Луиджи Пулчи и Аньоло Полициано. От баща си наследява вкуса към изкуството; от майка си – любовта към поезията и сонетите.

След като срещу него е извършен опит за покушение, Лоренцо е принуден да замине в изгнание. Въпреки това той успява да подкрепя изкуствата, като финансира много начинаещи художници, музиканти и архитекти. Негова е заслугата да представи на света Леонардо да Винчи и Микеланджело.

Като изучаваме Лоренцо като патрон на изкуствата, можем да научим много не само за щедростта и меценатството, но и за това как да вдъхновяваме истинския талант и креативност.

Професор Самюел Бакарак от университета „Корнел” представя четири идеи, почерпени от опита на Лоренцо, чрез които може да извлечете най-доброто от служителите, натоварени с творчески задачи.

1. Търсете творческо мислене, не творчески темперамент.

Лоренцо вижда за първи път творба на Микеланджело, когато скулпторът е още юноша. Заедно с други младежи, Микеланджело работел върху статуя на фавн. Лоренцо забелязал таланта на младия човек, но видял още, че той си позволява известни творчески свободи, като добавя зъби и език на фавна. Лоренцо коментирал, че старият фавн не може да има всичките си зъби, и си тръгнал. Микеланджело чул забележката и избил няколко зъба от устата на статуята. Следващият път, когато Лоренцо се разходил сред чираците, той видял какво е сторил Микеланджело и решил, че ще му стане спонсор.

Медичи не просто забелязал уменията на бъдещия гений – той видял още способността му да бъде хитър и гъвкав под натиск. Изправен пред критиката на владетеля, той можел просто да се изрепчи и да покаже темперамента си. Вместо това той приел забележката като творческо предизвикателство и го прескочил с чест.

Лидерите трябва да култивират талантите, които работят креативно в трудни моменти и не се цупят, когато са изправени пред предизвикателства или критики.

2. Бъдете креативни и вие.

Лоренцо не бил много талантлив поет. И въпреки това писал пародии, любовни песни, поеми и есета за красотата на Тоскана.

Той знаел колко трудно може да бъде творчеството и искреното себеизразяване. Тъй като опитал силите си в изкуствата, бил наясно, че писането на добра поезия или улавянето на мига с четката и боите е нещо изключително трудно. Затова Лоренцо уважавал труда на творците и с готовност им се притичал на помощ.

Лидерите трябва да опитват да участват в творчески занятия, за да разберат по-добре трудностите, свързани с тях.

3. Винаги въвличайте творците в общата работа.

Лоренцо не просто давал пари на любимите си художници. Той ги канел в дома си като гости. Микеланжело дори живял три години под неговия покрив и се срещал там с големите умове и таланти на Европа. На масата онези, които пристигали първи, сядали край Лоренцо, без значение какъв бил санът или мястото им в семейството. Микеланджело научил много не само за историята на скулптурата и рисунката, но и за държавничеството, латинския език и религията.

Лидерите не бива да третират творците като аутсайдери. Те трябва да ги въвличат в сърцето на работата, в ежедневния бизнес и в обсъжданията. Това ще ги срещне с пъстра палитра от индивидуалности и ще им помогне да родят нови, по-смели идеи.

4. Защитавайте своите творци и творческата атмосфера.

Лоренцо поощрявал Микеланджело да се учи от другите творци, които живеели с него. Така например той се обучавал при някогашния ученик на Донатело – Бертолдо ди Джовани. Това ядосвало Пиетро Ториджано – друг скулптор, три години по-възрастен от Микеланджело, който също взимал ураци при Бертолдо. Пиетро завиждал на изгряващата слава на Микеланджело и на впечатляващия му талант.

Момчетата работели рамо до рамо, но в крайна сметка съперничеството им стигнало до сбиване. Пиетро ударил Микеланджело и счупил носа му, който останал завинаги сплескан. Лоренцо незабавно изгонил побойника от Италия. Той не можел да понася насилието в своето светилище на артистизма.

Лидерите трябва много да се стараят да запазят творческата атмосфера. Ако завистта, споровете и несъгласията доведат до бунтове в организацията, край с творческия заряд. Талантливите хора ще изгубят желание да говорят и да се изразяват, от страх да не бъдат обидени или разкритикувани.

Патронажът на Медичите оставя трайна следа върху артистичния и корпоративния свят. Техният пример вдъхновява някои от най-големите световни компании да обогатяват общностите си с артистични проекти и нова, смела архитектура.

Семейство Медичи обаче ни е научило и как да създаваме, поощряваме и окуражаваме креативността. В края на живота си Лоренцо изчислил, че семейството му е похарчило 663 000 флорина (около 460 милиона днешни долара) за финансиране на изкуствата, за плащане на данъци и за строеж на нови сгради.

Тогава той писал: „Не съжалявам за това, макар и мнозина да биха предпочели да имат тази сума в кесията си. Смятам делото си за чест за нашата държава и мисля, че парите бяха похарчени добре; затова съм доволен.”

Inc.com