Силата на тихия ръководител

Помите ли забележките в бележника ви в началното училище? „Лили има нужда да поработи върху това кога е подходящо да говори в час!“. „Милан има нужда да работи повече в час!“. Звучат ли ви познато?

В културата ни експресивността играе голяма роля и в повечето случаи хората са награждавани за това, че говорят повече, вместо да са мълчаливи наблюдатели. Да бъдеш убедителен говорител може да ти помогне да насочиш вниманието към себе си на срещи, да правиш продажби и дори да направиш кариера в политиката. Никой не е станал известен с това, че си е седял тихо и е казвал „Нека помисля за това и ще се свържа с теб“. По-тихите, по-срамежливи хора обикновено остават в ъгъла на офиса, говорейки сами на себе си.

Сега изведнъж резервирани хора започват да получават повече внимание - в англоезичната литература например.

Обикновено по-шумните хора обичат да третират по-тихите сякаш нещо не е наред с тях и задължително трябва да го поправят. По мой опит тихите хора са стойностни такива, каквито са. Джудит Уорнър например написа в „Ню Йорк Таймс“ „Съседът ми веднъж ми каза, че съм най-интровертния човек, който е срещал. Приех го като комплимент. Кой не би го направил?“.

Мога да отговоря кой - корпоративна Америка и много организации. Работил съм в бизнеса повече от 30 години и по много начини съм се убедил, че все още има празно място между стойността на изразяването и това как се възприема, също както в забележките в началното училище. Културите ни са оприличили твърде много това да бъдеш тих с това да си социален или асоциален.

От типичния интроверт най-често се очаква да бъде сдържан, самотен и фокусиран върху вътрешния си свят. Но има и интроверти, които професионално се занимават със забавлението на публика. Типичният екстроверт е този, за когото се предполага, че много обича хората, излиза навън и говори доста – но не може ли един човек, който обича да се среща с хора, да бъде и резервиран? Някои тихи хора имат много силни чувства, но не ги вадят на показ често. Тези, които обичат самотата, всъщност могат да са доста социални. Не е необходимо да си шумен, за да бъдеш добър приятел. Хората са много по-сложни същества, не можем да ги поставяме в категории както ябълките и портокалите.

Характерът като специфично съчетание означава много за всеки човек, особено за бизнес лидерите. Спомням си за един изпълнителен директор, с когото работих и когото чух да изнася силна реч пред служителите си. Той вършеше чудесна работа и изглеждаше енергичен, очарователен мъж. Когато свърши с речта си и седна до мен, бях силно впечатлен. Обичам добрите разговори и бях сигурен, че ще имаме много, за което да си поговорим. Но не стана така. С мъка вадех думи от устата му. Явно можеше да бъде високо експресивен, но не бе привлечен от персоналното съддаване на контакти.

Често е трудно да се управлява, ако човекът е тих. Затова има няколко препоръки за този тип хора, в случай, че се занимават с управлението на екипи:

     ● Помнете, че хората не четат мисли.

     ● Подсещайте се да говорите.

     ● Увеличете влиянието си в писменото слово.

     ● Ако имате нужда да помислите, помолете за тази възможност.

     ● Насрочвайте срещите си за сутрините, когато сте свежи. Задачите, които трябва да изпълните самостоятелно оставете за слетобяд.

     ● Посещавайте бизнес закуски, не бизнес обяди.

     ● Въпреки че ще ви изтощи, упражнявайте начина, по който се изразявате в телефонни разговори и видео конференции. Това е полезно за всички типове личности.

Гейл Браунинг в inc.com