Служителят вкъщи - работна пчеличка

Представете си офис работник, поставен в открито служебно пространство, който се взира в компютъра, обграден от колеги. Той работи в обстановка, където всичко, което прави на монитора, се вижда. Гони срокове. Хората около него се трудят (някои може би усилено).

Сега си представете служител, който има свободата да работи от вкъщи. „Какво блаженство“, вероятно биха си помислили офис служителите, които от години прекарват дните си в модерните сгради на компаниите, обградени от компютри, не толкова бързи и модерни като този вкъщи, кафемашини, които правят безвкусно капучино, ресторанти за обяд, в които менюто е бедно откъм нови идеи и колеги, чиято компания определено не биха избрали, ако не беше работата. Всички тези офис сътрудни;и мечтаят за възможността да работят у дома, представяйки си как лежат удобно на канапето по пижама, пускат телевизора за фон и хапват от неповторимата храна на майката или съпругата.

Да, но не! - казват авторите на актуално проучване, цитирано от Harvard Business Review. Според него служителите вкъщи са работни пчелички, които се трудят пред комютъра много по-усилено от колегите им в офиса.

Оказва се, че лидерите на фирмените екипи, които не се намират физически на едно и също място със своите лидери са много по-ангажирани с работата и отдадени на задълженията си, отколкото колегите им, "закрепостени" в офиса, до шефа. Хората, които работят от дистанция по-често дават висока оценка за прекия си ръководител.

„Близостта създава удовлетворение“, коментира Скот Едингър, основател на Edinger Consulting Group. “Работил съм на едно и също място с лидери, чието бюро е редом с тези, които управляват, но в продължение на седмици не прекарват дори малко качествено време, разгопваряйки очи в очи с тях. Всъщност, те използват имейла като основно средство за комуникация, когато се намират на по-малко от 15 метра от тях. Дори нещата стават по-зле, ако се намират в различни части на сградата или на друг етаж. С това не може да се каже, че тези лидери са по някакъв начин мързеливи – само може да се заключи, че възможността за комуникиране е толкова лесна, че често е приемана за даденост“, добавя той.

Освен това, според него, физическат дистанция кара хората да се стараят повече да се свързват. Когато е управлявал екип от професионалисти, които се намират в 9 различни места, умишлено е правил усилие да се свързва с всеки от тях по телефона поне веднъж седмично, а понякога и по-често. Повечето мениджъри полагат допълнително усилие да бъдат свързани със служителите, с които не прекарват физически деня. В допълнение, това, че правят усилие да установят контакт ги прави много по-концентрирани върху всеки човек. Те много повече внимават за начина, по който се изразяват с думи.

Лидерите на виртуалните екипи използват инструментите за работа по-добре. Причината е, че постоянно им се налага да се обръщат към програмите, с които се стартират видеоконференции, изпращат съобщения в реално време, имейли, гласова поща и много често използват телефона. Така се професионализират в множество форми за комуникация – предимство, което ги тласка напред пред останалите им колеги.

Освен това лидерите на членове на екипите, разположени далеч един от друг, увеличават времето, в което хората трябва да си взаимодействат и да работят заедно. Те опитват да използват ценното време, с което разполагат, по възможно най-добрия начин. Грижат се да филтрират заниманията на екипа и да намалят всичко, което измества фокуса, за да работят служителите усилено заедно.

От блога на Harvard Business Review