Тихото убийство, наречено "Безработица"

Безработицата е проблем за икономиката като цяло, но е още по-голям проблем за онези, които страдат пряко от нея.

Дългосрочната липса на перспектива, безпаричието, постоянните и обезкуражаващи откази, немият въпрос в очите на близките – всичко това се отразява дълбоко на безработните.

Какво точно става с тялото, когато прекарваме месеци под стреса на безработицата? „Хъфингтън поуст“ цитира няколко проучвания.

Сърцето

Хората, които са преживели съкращение, при което не са имали вина за освобождаването си, показват два пъти по-висок риск от развиване на проблеми с високо кръвно налягане, диабет или сърдечно-съдови болести до година и половина след неприятното събитие – дори и бързо да си намерят нова работа.

Децата

Когато родителите губят работата си, рискът от падането на училищния успех на децата им с една единица скача с 15 процента.

Теглото

Всяко спадане на годишните доходи с 50 на сто води до натрупване на тегло от средно 2,5 кг.

Хроничните заболявания

Здравите хора, които са загубили работата си, защото работодателят им е излязъл от бизнеса, показват стряскащите 83% по-висок риск от развиване на хронично заболяване като диабета.

Продължителността на живота

Нивата на смъртност сред висшите служители от мъжки пол, които са загубили работата си, са с 50 до 100 процента по-високи от очакваните (в статистическо отношение, с оглед възраст, начин на живот и здравословно състояние) в продължение на цяла година след уволнението.

Приятелствата

43 на сто от хората, които са били безработни в продължение на повече от 6 месеца, заявяват, че са загубили контакт с близки приятели в резултат от промяната в положението си.

Способността да печелиш

Служителите, които са били съкратени по време на рецесията в началото на 80-те години на миналия век, днес печелят с 20% по-малко от връстниците си, които не били загубили работата си преди 30 години.

Психичното здраве

Дългосрочната безработица се свързва с повишен риск от клинична депресия.

Изводите са направени на база анализи на Харвардската школа по обществено здраве, института „Урбан“, както и на проучвания на Колумбийския университет, САЩ