Триъгълникът на Карпман

У всеки човек, независимо от неговата професия или знания, съществува потребност от емоционално общуване. По-точно от общуване, което води до забележими промени в типичното емоционално състояние. Това е психологически контекст, който е в основата на желанието да получим изгода от влизането в определена роля на поведение, казват специалистите.

Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.

Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.

 1). Агресорът

 В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.

 2). Жертвата

 Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.

 3). Спасителят

 Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор".  "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.

 Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”