Банката за международни разплащания: Световната икономика е в повратен момент в борбата с инфлацията

Банката за международни разплащания (BIS) призова за повече повишения на лихвените проценти, като предупреди, че световната икономика сега е в повратен момент, докато страните се борят да овладеят инфлацията, предаде Ройтерс.

Въпреки безмилостното покачване на лихвите през последните 18 месеца, инфлацията в много водещи икономики остава упорито висока, докато скокът в разходите за заеми предизвика най-сериозните банкови колапси след финансовата криза преди 15 години.

„Глобалната икономика е в критичен момент. Трябва да се отговори на сериозните предизвикателства“, посочи генералният мениджър на BIS Агустин Карстенс годишния доклад на организацията, публикуван в неделя.

„Времето за маниакално преследване на краткосрочен растеж е отминало. Паричната политика сега трябва да възстанови ценовата стабилност. Фискалната политика трябва да се консолидира“, заяви той.

Клаудио Борио, ръководител на паричния и икономически отдел на BIS, добави, че съществува риск от „инфлационна психология“, въпреки че по-големите от очакваното повишения на лихвите във Великобритания и Норвегия миналата седмица показаха, че централните банки целят „да свършат работата“ отношение на проблема с инфлацията.

Те обаче са изправени пред уникални предизвикателства по световните стандарти след Втората световна война. Това е първият път, когато в по-голямата част от света скокът на инфлацията съществува успоредно с широко разпространени финансови уязвимости.

Колкото по-дълго инфлацията остава висока, толкова по-силно и продължително е необходимото затягане на политиката, се казва в доклада на BIS, в който се предупреждава, че възможността за допълнителни проблеми в банковия сектор вече е „съществена“.

Ако лихвените проценти достигнат нивата от средата на 90-те години на миналия век, общото бреме за обслужване на дълга за водещите икономики ще бъде, при равни други условия, най-високото в историята, каза Борио.

„Мисля, че централните банки ще овладеят инфлацията. Това е тяхната работа – да възстановят ценовата стабилност. Въпросът е каква ще бъде цената“, коментира той.

Банкови кризи

През март и април станахме свидетели на фалит на редица регионални банки в САЩ, включително Silicon Valley Bank, както и на последвалото спешното спасяване на Credit Suisse в Швейцария.

В исторически план около 15% от циклите на повишаване на лихвените проценти предизвикват сериозен стрес в банковата система, показва докладът на BIS, въпреки че честотата нараства значително, ако лихвените проценти се покачват, инфлацията расте или цените на жилищата се повишават рязко.

„Много високите нива на дълг, забележителният скок на глобалната инфлация и силното увеличение на цените на жилищата от епохата на пандемията попълват всички кутийки в списъка“, посочват от BIS.

Изчислено е също, че разходите за подкрепа на застаряващото население ще нараснат с приблизително 4% и 5% от БВП съответно в развитите и нововъзникващите пазарни икономики през следващите 20 години.

Ако правителствата не затегнат коланите, това би увеличило дълга до съответно над 200% и 150% от брутния вътрешен продукт до 2050 г. в развитите и нововъзникващите пазарни икономики. Процентът може да бъде дори по-висок, ако темповете на икономически растеж намалеят.

Коментирайки икономическата картина Карстенс, който е бивш ръководител на Мексиканската централна банка, каза, че сега акцентът е върху действията на централните банкери.

„Нереалистичните очаквания, които се появиха след Голямата финансова криза и пандемията от COVID-19 относно степента и устойчивостта на паричната и фискалната подкрепа, трябва да бъдат коригирани“, каза той.

BIS смята, че все още е възможно икономическо „меко приземяване“, при което лихвите се повишават, без да предизвикват рецесии или големи банкови сривове, но признава, че това не е лесно постижимо.

Анализатори от Bank of America са изчислили, че е имало огромни 470 повишения на лихвените проценти в световен мащаб през последните 2 години в сравнение с 1202 намаления след финансовата криза.

Федералният резерв на САЩ вдигна лихвените си проценти с 500 базисни пункта от почти нулата, Европейската централна банка повиши тези на еврозоната с 400 базисни пункта. В много развиващи се световни икономики направиха още повече. Дори свръх хлабавата парична политика на Японската централна банка може да близо до кръстопът.

„Лесните печалби вече са пожънати и последната миля ще бъде по-трудна“, каза Борио, имайки предвид предизвикателствата, пред които централните банкери сега са изправени, за да върнат инфлацията до безопасни нива. „Няма да се учудя, ако има още изненади“.