БНБ: 520 тона евробанкноти ще са необходими за паричното обращение у нас след влизане в еврозоната

Количеството евробанкноти, които ще са необходими за паричното обращение в България след влизане на страната в еврозоната, възлиза на 520 тона, което се равнява на 25 тира, а количеството евромонети достига 3600 тона или 181 тира. Това посочи главният касиер на Българската народна банка (БНБ) Стефан Цветков по време на инициативата Седмица на еврото и Годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Форумът е подкрепен от редица институции, сред които БНБ, Министерство на финансите, Асоциацията на банките в България и други.

По думите на Цветков, който представи изчисления на БНБ, българските банкноти, които ще бъдат изтеглени от паричното обращение за сметка на новите евробанкноти, възлизат на 642 тона или 32 тира, които ако бъдат подредени един зад друг, биха достигали дължината на 5 футболни игрища. За изтегляне на българските монети от орбащение пък ще са необходими 378 тира, които биха образували колона с дължина 6,8 километра, предаде БТА.

"Емисионната банка има задължението да емитира банкноти, да ги съхранява, да ги обработва, но и да ги изважда от обращение и да ги унищожава. Няма друга институция в държавата, която да има правото и да емитира и да унищожава банкноти", каза Цветков, посочвайки каква обемна работа стои пред БНБ в контекста на влизането в еврозоната.

Цветков посочи, че броят на българските банкноти в обращение възлиза на 604 млн. с обща стойност 29,7 млрд. лева, а българските разменни монети достигат 3,3 млрд. броя с обща стойност 615 млн. лева.

Главният касиер на БНБ представи визията на българските евроменти, на чиято национална страна е изобразен Мадарския конник (монетите от 1 до 50 евроцента), Св. Иван Рилски (монетата от 1 евро) и Паисий Хилендарски (монетата от 2 евро).

"Използвахме нашата традиция от левовете, за да ги изобразим на евромонетите", каза Цветков, добавяйки, че монетите изразяват нашата хилядолетна история, която няма аналог сред останалите европейски страни.

По думите на Цветков, евробанкнотите и монетите ще се съхраняват в поделения в София, Плевен, Варна, Пловдив и Бургас.

Той отбеляза, че БНБ ще може да продължи с издаването на възпоменателни монети, като това ще става чрез националната страна на евромонетата от 2 евро. По този начин българските възпоменателни монети, отбелязващи ключови събития от българската история, ще бъдат емитирани в рамките на цялата еврозона. БНБ ще може да издава и т.нар. колекционерски монети, които обаче за разлика от възпоменателните, ще могат да бъдат използвани за разплащане само в рамките на България.

Цветков припомни, че след приемане на еврото ще има период в рамките на 1 месец, в които левове и евро ще се използват паралелно у нас, след което в рамките на 6 месеца левовете ще могат да се обменят без такси в банки и Български пощи.

"България има ясен път към присъединяване", каза Цветков, посочвайки, че според него България трябва да се присъедини към еврозоната, тъй като предимствата са много повече, отколкото отрицателните страни.

В рамките на дискусията Димитър Шумаров, заместник главен изпълнителен директор, главен финансов директор и член на УС на "Пощенска банка", изрази мнение, че България трябва да се присъедини към еврозоната.

"Влизането в еврозоната за нас е стабилност и сигурност", отбеляза той, посочвайки, че според него реалистичната дата за присъединяване е 1 януари 2026 година.

"Влезем ли в еврозоната ние се определяме завинаги като част от Европа, а ние сме част от Европа. Ако погледнете евробанкнотите, там пише на кирилица заради нас. За първи път страна от ЕС получава правото на гърба на монетите да има християнски кръст – това също е нещо, което ние сме постигнали по пътя към приобщаване към европейските страни", каза Шумаров.

По думите му, веднъж влезли в еврозоната дискусията за геополитическа ориентация на България приключва в деня на взимане на решението.

 Любомир Каримански, изследовател към Института за икономика и политики към УНСС, също изрази подкрепа за присъединяването на страната към еврозоната. Експертът изнесе лекция относно намеренията на Европейската централна банка да емитира дигитално евро.

По думите му, намаляването на броя на евробанкнотите е рискова тенденция за ЕЦБ, тъй като това означава, че тази стойност се влива в други валути или дигитални активи, които са в частни ръце. Създаването на дигитално евро ще гарантира ролята на еврото като парична котва и може да поправи една от грешките на Европейския съюз – това, че не е успял да установи собствена платежна система.