БНБ задържа на 2% ацикличния капиталов буфер за 2024 г.

Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, на 2% през второто тримесечие на 2024 г. Това съобщиха от Централната банка.

През 2021 г. Управителният съвет а БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2%, в сила от 1 октомври 2023 г.

Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2% през второто тримесечие на 2024 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, уточняват от БНБ.

От Централната банка уточняват,  че при оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. По отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 81.2%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-34.7 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.

Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда, допълват от БНБ.

От БНБ уточняват още, че кредитната активност се запазва висока в условията на текущите силно отрицателни стойности на реалните лихвени проценти и високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност в банковата система, които фактори стимулират съответно търсенето и предлагането на кредити. Бързото нарастване на кредитните обеми се отразява положително върху доходността на банковия сектор в краткосрочен план, но същевременно създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система.

Предвид волатилността на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очаквано забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение, върху финансовото състояние на кредитополучателите ще повлияе протичащият глобален процес на повишение на лихвените проценти, чието пренасяне върху лихвените нива в страната ще се ускори през следващите месеци. Във връзка с това кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което надлежно отчита развитието на рисковете в икономическата среда, аргументират се още от  БНБ.