Прогноза: Лихвите по потребителските кредити ще скочат до 7% в края на 2023 г.

Лихвите по кредитите и депозитите ще растат плавно. Нивата им ще стигнат 2-2,5% при депозитите в края на 2023 г. При ипотеките увеличението ще е до 4 на сто, а при потребителските кредити лихвите ще се вдигнат средно до около 7 на сто. Това прогнозира пред “Мениджър нюз“ кредитният консултант Тихомир Тошев. Според него  увеличението на  основнния лихвен процент на 1,82% за февруари, оповестено вчера от Българската  народна  банка (БНБ,) няма да се отрази съществено върху лихвената политика на повечето банки у нас. Причината е, че повечето от банките не бързат да  покачват рязко  лихвите по кредитите,  за да могат да привличат повече клиенти, обясни още Тошев. 

Тъй като банките в България все още са свръхликвидни, а кредитирането все е основен източник на доход, въпреки покачването на лихвите от ЕЦБ, не се наблюдава масово вдигане на лихвите по депозитите. Повечето големи банки все още ги държат нулеви, само няколко малки кредитни инситуции дават лихви по спестяванията между 1 и 1,5%.

Според статистиката на БНБ цената на заемите обаче показва поскъпване във всички сегменти. През декември 2022 г. потребителските заеми в левове поскъпват до 9,65% спрямо 8,79% месец по-рано. При масовите ипотеки в левове увеличението  е до 2,6% в  края на декември в сравнение с 2,55%месец по-рано.

Според ТихомирТошев обаче наблююденията му като кредитен консултант показват, че реалните лихви, на които повечето банки отпускат ипотеките и потребителските   заеми, са доста по-ниски. 

Припомняме, че в последната си макроикономическа прогноза БНБ прогнозира, че започналата тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите ще се засили и те ще достигнат най-високите си стойности в края на 2023 г. и в началото на 2024 г., след което да се стабилизират на достигнатите нива. 

 "Въз основа на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната очакваме започналата тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили и те да достигнат най-високите си стойности в края на 2023 г. и в началото на 2024 г., след което да се стабилизират на достигнатите нива”, посочват от БНБ. Централната банка отчита, че повишението на лихвите по кредити и депозити у нас през миналата 2022 година е било сравнително слабо, заради значителната ликвидност в родната банкова система.

От друга страна, затягането на паричната политика на ЕЦБ има пряко отношение към монетарните условия в България, поради наличието на валутен борд, което е провокирало скок на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар у нас.

„В съответствие с очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите през прогнозния период предвиждаме растежът на кредита както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия да се забави спрямо сравнително високите темпове, наблюдавани през 2022 г. За по-ниското нарастване на кредита за частния сектор през 2023 г. влияние ще оказват и прогнозираното отслабване на инфлационния натиск, както и забавянето на растежа на частното потребление и слабата инвестиционна активност на фирмите, която не е свързана със съфинансиране и грантове по Националния План за възстановяване и устойчивост. Потенциален ограничаващ ефект върху кредитната активност от страна на предлагането се очаква да имат и обявените от БНБ повишения на антицикличния капиталов буфер до 1.5%, в сила от 1 януари 2023 г., и до 2.0%, в сила от 1 октомври 2023 г.“, посочват от БНБ.