Централните банки купуват злато с най-бързи темпове от 2024 г. насам

През третото тримесечие централните банки са купували злато с най-бързи темпове от края на 2024 г. насам, въпреки натиска върху благородният метал заради по-високите цени на петрола и лихвените проценти, предаде Bloomberg.

В доклад, публикуван във вторник, Световният съвет по златото (World Gold Council – WGC) посочва, че за трите месеца до края на септември институциите са натрупали нетно количество от 321 тона. След бавното начало на 2026 г., общият обем на покупките от началото на годината досега възлиза на 675 тона – малко повече в сравнение със същия период на предходната година.

Тези данни подчертават ролята на централните банки – основен двигател на многогодишното рали на златото, довело до рекордно високи стойности през януари – като ключов фактор, подкрепящ цените на един иначе вял пазар. От началото на войната с Иран в края на февруари металът е загубил около една четвърт от стойността си, тъй като по-високите разходи за енергия засилиха очакванията за по-рестриктивна парична политика – фактор, който действа неблагоприятно върху активите, които не носят лихва.

По-ниските цени на златото през тримесечието вероятно са насърчили някои централни банки да увеличат покупките си, коментира Джон Рийд, старши пазарен стратег в WGC. Според него, за централните банки, които имат песимистични очаквания за щатския долар, поскъпването на американската валута може да е направило пренасочването на част от резервите към злато по-привлекателно.

„Ако смятате, че доларът ще поевтинява в дългосрочен план, а притежаваните от вас краткосрочни американски държавни ценни книжа на САЩ наближават падеж, тогава може би ще използвате тези „скъпи“ долари, за да купите злато“, обяснява Рийд.

Почти две трети от покупките, извършени от централните банки, не са били оповестени от самите парични органи. Консултантската компания Metals Focus Ltd. изчислява обема на покупките от името на Съвета, като използва комбинация от публични данни, търговска статистика и проучвания на терен.

Китай и Полша са били най-големите купувачи, чиито действия са станали публично известни през последното тримесечие, като са добавили съответно 63 тона и 41 тона към резервите си. Русия е била единственият голям продавач, освобождавайки 19 тона през посочения период.

През последните месеци цената на златото отбелязва спад, тъй като войната в Близкия изток продължава да тласка нагоре цените на суровия петрол и очакванията за нивата на лихвените проценти. Въпреки това, притокът на средства в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, е бил значителен, като през третото тримесечие притежаваните от тях количества са нараснали с 211 тона до рекордно ниво, съобщават от Световния съвет по златото (WGC).

Търсенето на бижута е спаднало със 17% до 313 тона – най-слабото трето тримесечие, откакто Съветът води статистика (от 2000 г. насам). Причината е, че данъчните промени в Индия и Китай, в съчетание с по-високите цени, са насочили потребителите към по-леки изделия с по-ниско съдържание на злато.