Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит от 1,13 млрд. лева към края на април

Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит от 1,13 млрд. лева към края на април

Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит от 1,13 млрд. лева към края на април

Дефицит от 1,13 млрд. лева в държавната хазна се очертава към края на април, сочат прогнозните данни на Министерството на финансите. За сравнение, за първите четири месеца миналата година бе отчетен излишък в размер на над 882 милиона лева, което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 милиарда лева.

Според министерството, основна причина за влошаване на бюджетната позиция е тенденцията ръстът на разходите, който е около 24%, значително да изпреварва ръста на приходите, който е с 12 на сто. 

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19 915 млн. лв. и нарастват с 2 126 млн. лв. (12 на сто) спрямо отчетените към края на месец април 2022 година.

Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2 043 млн. лв. (14,6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос.

Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто).

В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС. При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и други данъци, докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21 045 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16 907 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ