Как се развива инфлацията по света

В много страни инфлацията достигна най-високите си нива от десетилетия, след като руската инвазия в Украйна доведе до ръст на цените на енергията и храните и сви реалните доходи на домакинствата, пише „Файнешъл таймс“.

Ценовият натиск и пониженията на прогнозите за икономически растеж нараснаха в последно време на фона на конфликта. Някои икономисти се опасяват от завръщане на хроничната инфлация и рецесионната среда от 70-те години на миналия век.

Високата инфлация е широкообхватна в световен мащаб. Потребителските цени започнаха да растат дори в Азия – регион, който доскоро бе изключение от световната тенденция за високи цени, показва изготвена от Financial Times карта на света с последните данни за инфлацията във всяка държава. Картата е разделена цветово, като страните с най-висока инфлация са в тъмно синьо. Сред тях е и България, като на картата са посочени данните за годишна инфлация от 14,4% през април.

С изключително висока инфлация правят впечатление Венецуела (222,3% на годишна база през април 2022 г.), Ливан (206,2% през април 2022 г.) Зимбабве (131,7% през май 2022 г.) и Турция (73,5% на през май 2022 г.)

На другия полюс са страните от Източна и Югоизточна Азия, които поддържат ниски нива на инфлация. Според данните инфлацията в Китай през май 2022 г. е била 2,1% на годишна база, а в Япония – 2,4%. Ниски нива се наблюдават още в Тайван (3,4% през май 2022 г.), Виетнам (2,9% през май 2022 г.), Индонезия (3,5% през май 2022 г.) и Малайзия (2,3% през април 2022 г.).

Някъде по средата са големи икономика като Индия (7,8% през април 2022 г.), САЩ (8,6% през май 2022 г.) Великобритания (9% през април 2022 г.) и Германия (7,9% през май 2022 г.)

Покачването на цените на енергията предизвика инфлация в много страни дори преди Русия да нахлуе в Украйна. Ежедневните данни показват как напоследък натискът се засилва на фона на конфликт в Източна Европа, които накара Европа и САЩ да наложат на Русия редица санкции, включително такива, обвързани с износа на енергия.

Повишаващите се потребителски цени представляват предизвикателство за централните банки, не на последно място за тези от страните от Г-7, които имат цел за ценова стабилност от около 25. За да постигнат тази цел, централните банки могат да коригират паричната политика, за да ограничат търсенето. Но задушаването на търсенето чрез повишаване на лихвите може да изостри свиването на реалните доходи, което е резултат от по-високите цени.

Ключовият дебат между политиците и икономистите остава фокусиран върху това колко дълго ще продължи високата инфлация. Преди няколко месеца мнозина очакваха скокът да е твърде кратък, за да може паричната политика да окаже голямо влияние, тъй като е нужно време, за да може ефектът от по-високите лихви да се отрази на икономиките. Конфликтът в Украйна, заедно с признаците, че инфлационният натиск е станал по-широкообхватен, обаче изостриха опасенията, че инфлацията може да се окаже по-устойчива.

Очакванията на пазарите за инфлация през следващите пет години като цяло се повишават, което предполага подкрепа за мнението, че трудностите, които бизнесът и домакинствата изпитват, ще продължат.