Кристин Лагард: Търговските и отбранителните шокове може да увеличат инфлацията в еврозоната

Икономиката на еврозоната е изправена пред изключителни сътресения от въпроси, свързани с търговията, отбраната и климата, което вероятно ще засили нестабилността на инфлацията и ще повиши риска ръстът на цените да стане по-устойчив, каза президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

Тези сили правят невъзможно ЕЦБ да сигнализира за политически намерения, но правят наложително банката да удвои целта си за инфлация от 2% и да очертае как реагира на различни шокове, каза Лагард в реч във Франкфурт.

ЕЦБ намали лихвените проценти шест пъти от юни насам, но не даде ясен намек за бъдещата политика миналата седмица, оставяйки пазарите да предполагат ера на особена несигурност, водена от предизвикателството на администрацията на Тръмп към установеното международно сътрудничество.

„Нашите очаквания наистина бяха пометени настрана през последните няколко години и по-специално през последните няколко седмици“, каза Лагард. „Видяхме политически решения, които биха били немислими само преди няколко месеца.

Фрагментацията на търговията вероятно ще доведе до по-големи, по-разрушителни промени в цените и по принцип, подобно на допълнителните разходи за отбрана, може да доведе до по-висока инфлация. Но също така съществува риск подобни сътресения да си противодействат взаимно и да потушават ценовия натиск, твърди тя.

Ключовият проблем за ЕЦБ е, че инфлацията реагира непропорционално по-силно на големи сътресения, отколкото на малки, и такива големи сътресения биха могли да направят инфлацията по-трайна.

Тези непропорционални ценови реакции, съчетани с настоящия механизъм за определяне на заплатите, рискуват да създадат постоянни проблеми с инфлацията.

„Ако такова зависимо от държавата ценообразуване стане стандарт, когато икономиката е засегната от големи сътресения, но честотата на определяне на заплатите остане под тази на коригиране на цените, можем да видим инфлацията да става по-устойчива“, каза още Кристин Лагард.

„Големите сътресения биха довели до по-бързо преминаване към инфлацията и тогава заплатите ще трябва да догонят цените постепенно“, поясни тя.

Лагард не предложи решение на тези проблеми, но твърди, че ЕЦБ трябва да е ясно какво може и какво не може да направи.

ЕЦБ не може да обещае да поддържа инфлацията на 2% през цялото време и не може да даде конкретни насоки за това накъде върви политиката. Но банката трябва да определи политика, така че инфлацията винаги да е около 2% в средносрочен план и трябва да очертае своята така наречена функция на реакция, така че фирмите и домакинствата винаги да знаят как конкретен шок ще повлияе на политиката, споредЛагард.

„Можем да сме наясно с нашата функция за реагиране и по-специално как е вероятно да бъдем засегнати от променящите се обстоятелства и какъв вид данни ще разглеждаме“, каза тя.