Лихвените проценти по целия свят се отправиха нагоре под натиска на войната и инфлацията

Четиридесет и четири страни по света вдигнаха лихвените проценти от началото на годината, в скоро време и други ще ги последват, сочат данните от FactSet, цитирани от The New York Times. Причината е, че централните банки, например в САЩ, Обединеното кралство , Индия, Австралия, Нова Зеландия  и др., повишават разходите по заеми в опит да овладеят най-галопиращата от десетилетия инфлация.

Федералният резерв увеличи базовата си лихва в сряда – за трети път тази година и най -голямото от 1994 г. досега . Бразилия и Саудитска Арабия бяха сред останалите страни, които обявиха промени в лихвената с политика в рамките на часове след хода на Фед.

По-високите лихвени проценти са мощни инструменти в борба с нарастващите цени: те правят заемите пари по-скъпи, което натежава върху потребителското търсене и разширяването на бизнеса и така охлаждат икономическия растеж. Това може да доведе до незначително увеличение на доходите на домакинствата и по-малко ценообразуване за компаниите, което в крайна сметка ще успокои инфлацията.

Това е деликатен балансиращ акт, който оказва натиск върху политиците да овладеят икономиката, без да предизвикат спад на растежа. За икономистите и инвеститорите пък това е все по-страшно предизвикателство. Опасенията за задаваща се рецесия нарастват, предупреждават Световната банка и други международни финансови институции.

Продължителният инфлационен натиск и спада в нагласите принуждават централните банки да станат по-агресивни. Няма как икономиката да не последва тренда от влошаването на финансовите условия и песимизма, според икономисти от Barclays.

Фед е готов да повиши още лихвените нива тази година, най-вероятно с бързи темпове. Европейската централна банка сигнализира , че ще го направи през юли за първи път от 11 години в опит да забави икономиката.  Централната банка на Канада може също да обяви голямо увеличение следващия месец, след като вече повиши лихвите преди две седмици.

Подобни ходове бяха обявени от много от най-големите икономики в света.

Преди COVID-19 пандемията икономистите смятаха, че светът може да е заседнал в капана на ниските темпове, ниска инфлация и бавен растеж - и много от световните икономики започнаха да натискат лихвите надолу.

Но след началото на здравната криза пакетите за правителствени стимули, предназначени да смекчат икономическите последици, в крайна сметка стимулираха търсенето. Веригите за доставки бяха разстроени от спиране на фабрики, транспортни проблеми и недостиг на работна ръка. Комбинацията от всички тези предпоставки съживиха дълго спящия ценови натиск.

Инфлацията не показва признаци на отслабване засега. Американските потребителски цени отново се покачиха миналата седмица, тъй като цените на газа се вдигнаха и разнообразни стоки и услуги рязко поскъпнаха. Войната в Украйна може да продължи да повишава цените на суровините. На този фон усилията за ограничаване на коронавируса в Китай и стачките на работниците в Южна Корея допълнително ще усложнят ситуацията, в т.ч. и производството на части.

Търсенето в САЩ до голяма степен остава стабилно, въпреки че показва ранни признаци на облекчаване, а потребителите в някои други части на света започват да свиват потреблението.  .

Ще бъде ли способна глобалната икономика да издържи цикъла на повишаване на лихвените проценти – това сега е големият въпрос. Перспективата не е обещаваща.

„Войната в Украйна, блокирането в Китай, прекъсванията на веригата за доставки и рискът от стагфлация удрят растежа. За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесията“, опасява се Дейвид Малпас, президент на Световната банка.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка