Централните банки отново са изправени пред трудни решения. Може ли да сгрешат? 

Точно когато много централни банки насочиха вниманието си към нормализиране на паричната политика, след като икономиките започнаха да се възстановяват от пандемията от коронавирус, инвазията на Русия в Украйна предизвика нови сътресения, пише Елиът Смит за  Си Ен Би Си.

Миналата седмица Федералният резерв на САЩ одобри първото повишение на основния си лихвен процент от 2018 г. насам и сигнализира за последващи увеличения при всяко едно от оставащите шест заседания на централната банка до края на годината.

Английската централна банка пък повиши лихвите при трета поредна среща, макар и да запази по-пасивния тон.

Също миналата седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че регулаторът дава „допълнително пространство“ между планирания край на програмата за закупуване на активи и първото увеличение на лихвите от повече от десетилетие. По-рано ЕЦБ изненада пазарите, след като обяви, че ще прекрати програмата си за купуване на активи през третото тримесечие на тази година.

Иначе казано, докато Английската централна банка беше по-предпазлива в позицията си от очакваното, Фед и ЕЦБ изненадаха с повишена агресивност.

Централните банки по целия свят бяха хванати неподготвени от резкия ръст на инфлацията в резултат на пандемията от COVID-19, която доведе до многогодишни рекорди при потребителските цени.

Пътят все още не е извървян

Според някои икономисти съществува риск затягането на паричната политика на някои централни банки да бъде твърде агресивно в момент, когато икономическия растеж е заплашен от конфликта в Украйна и проблемите с пазара на труда. Това може да доведе до стагфлация – период на висока инфлация, нисък растеж и висока безработица.

Въпреки това изглежда, че повечето централни банкери засега дават приоритет на поставянето под контрол на инфлацията над опасенията за икономическия растеж, които продължават да са забулени в неяснота заради войната.

Глобалният пазарен стратег на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър каза миналата седмица, че последната поредица от срещи на централните банки е показал, че централните банкери „имат чувството, че изостават с предприемането на нужните действия“ и че бързат да нормализират политиката.

„Макар че говорят за решителни действия в тази насока, паричната политика продължава да е благоприятна за растежа, въпреки последните повишения на лихвите. Може да говорят за затягане, но все още не са изминали този път“, коментира той.

По това време миналата година Гимбър заяви, че запазването на търпение беше основното послание в коментарите на централните банкери, което означаваше, че всяко погрешно действие щеше да доведе до твърде бавно предприемане на мерки, а не до преждевременно такова.

„Година по-късно инфлацията е на върхови нива от няколко десетилетия, а пазарите на труда осъществиха добро възстановяване. „Търпението“ беше изоставено“. На мода сега е „възможността“ каза той.

„Предстои по-нататъшно затягане на политиката и централните банки искат да имат възможността да се движат по-бързо, ако инфлационният натиск не покаже признаци на отслабване“, добави Гимбърг.

Марио Сентену, който е гуверньор на централната банка на Португалия и член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред Си Ен Би Си миналата седмица, че условията за вдигане на лихвите все още не са постигани, като процесът на нормализиране остава „неутрален“ и „зависимо от данните“.

По думите му  перспективите за еврозоната зависят от продължителността на конфликта в Украйна и ефектите от западните санкции срещу Русия.

„Безработицата е може би най-добрият индикатор за европейската икономика в наши дни. Имаме много силен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подкрепен и от фискални мерки, което е причината да смята, че координацията е много важен въпрос в Европа“, каза Сентену.

„Дори и това да не е най-вероятният резултат днес, сценарият с нисък растеж и висока инфлация не е извън границите на възможности в близкото бъдеще, така че трябва да бъдем много внимателни“, добави той.

В битката между поддържането на растежа и ограничаването на инфлацията, изглежда че повечето финансисти предпочитат второто.

Брунело Роза, главен изпълнителен директор и ръководител на изследванията в Rosa & Roubini, се съгласи с този подход и необходимото „разделение “ между паричната и фискалната политика, казвайки на Си Ен Би Си, че инфлацията е по-непосредствена заплаха.

„Ако изтриете някои десети от процентния пункт - или дори цял процентен пункт от растежа, поради санкциите и потенциалните последици от войната, вие пак ще имате темп на растеж, който е приемлив“, каза той. CNBC миналата седмица.

„Това, което е неприемливо , е инфлацията да достигне 8% в САЩ, 6% в Европа и 7% в Обединеното кралство. Каква е опасността от това? Опасността е, че по-високата инфлация може да се затвърди като тенденция и да влезете в онази спира на цените и заплатите, която никой не иска. По-близо ли сме до тази ситуация? Да, със сигурност“, каза Роза.

Тревожните уроци от историята

Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг заяви, че по-агресивните повишения на лихвите, които се предвиждат от Федералния резерв, са породили опасенията, че икономиката може да е изпаднала в рецесия.

„Имайки предвид насрещните ветрове, предизвикани от войната в Украйна и разпространението на варианта Омикрон в Китай, това повдига по-общия въпрос дали възстановяването на големите развити икономики е достатъчно силно, за да издържат те на затягането на паричната политика“, каза той.

По думите му уроците от историята – особено осемте цикъла на затягане в САЩ от края на 70-те години на миналия век, петте в Обединеното кралство и трите в еврозоната, са причина за тревога.

„Това прави общо 16 цикъла на затягане, от който 13 са завършили с рецесия. „Меките кацания“ са трудни за постигане“, добави Ширинг.