Лихвите нагоре, инфлацията - упорита. Има ли повод за притеснение за кредитния пазар у нас?

Към средата на 2023 г. кредитният пазар в България се намира в особена ситуация. Докато лихвите по кредитите в цялата еврозона растат стремглаво нагоре, а кредитирането се задъхва, ситуацията у нас, поне на пръв поглед, е далеч по-спокойна. Какво показват данните на Българската народна банка (БНБ) за ситуацията на кредитния пазар и какво можем да очакваме да се случи с него в обозримо бъдеще?

БНБ започна да покачва основния лихвен процент през октомври 2022, само няколко месеца след като Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да вдига своите лихви (юли 2022). От 0% през септември 2022, към 01.09.2023 нивото на основния лихвен процент у нас вече е 3.53%. Това е много сериозно покачване в сравнително кратък период от време. Ефектът върху лихвите на търговските банки обаче не изглежда да е праволинеен. Статистиката на БНБ показва значително покачване в лихвения процент по кредитите за нефинансови предприятия, от 2.49% през юли 2022 до 4.18% през юли 2023 г. При потребителските кредити има леко покачване от 8,19% през юли миналата година до 8.92% през юли тази година. Най-незначително е покачването на лихвите по жилищните кредити, от 2.48% до 2.57% в рамките на същия период. Същевременно, банковото кредитиране се е забавило, но продължава да расте с много силни темпове във всички категории. През юли корпоративните заеми растат с 7,25% на годишна база, а заемите към домакинства с цели 14,05%!

Банките в България все още се радват на сравнително изобилна ликвидност

На какво може да се дължи това много слабо покачване на лихвените проценти и все още изключително силен ръст на кредитите за домакинствата? Контрастът е особено ярък спрямо други европейски държави, които са страни членки на еврозоната – в много от тях лихвите по жилищните кредити рязко се увеличават в рамките на последната година, а кредитирането видимо се задъхва. В съседна Гърция, например, от 3% през юли 2022 средната лихва по жилищни кредити вече е 4,22%. Кредитирането на домакинства в цялата еврозона расте с едва 1,3% през юли. Най-логичното обяснение за необичайната ситуация у нас е по-добрата капитализация на българските банки, в сравнение с тези в еврозоната. Съотношението за капиталова адекватност при банките в България е средно 19,98% към края на 2022, в сравнение с 14,74% в еврозоната.

Освен това, печалбата на банковия сектор у нас се покачи с 66% на годишна база до 1,7 млрд. лв. през първото полугодие на 2023. Всичко това сочи, че в българския банков сектор ликвидността все още е в сравнително изобилие. Ключовият въпрос обаче е колко още може да продължи това? Инфлацията в цяла Европа се оказва по-упорита отколкото първоначално очакваха експерти и институции, съответно Европейската централна банка ще трябва да продължи да вдига лихвите, или да ги задържи на по-високи нива за по-дълго. Това неизбежно ще се отрази и на българските банки – не трябва да си мислим, че можем да се отървем от по-осезаем ръст на лихвите у нас. Колкото повече затруднения има ЕЦБ в борбата срещу инфлацията, толкова по-сигурно е, че високите банкови лихви, включително по жилищните кредити, ще дойдат и при нас. Това е неизбежно, защото българската банкова система е пряко свързана с останалата част на Европа.

В подобна ситуация на кредитния пазар ролята на небанковите кредитни институции ще е ключова, за да не се стигне до срив в бизнес активността и икономическото потребление.

Инфлацията се оказва по-упорита от очакваното, следователно паричната политика ще бъде затегната за по-дълго време

Благодарение на тях засегнатите от по-оскъдния банков кредит получават възможност да продължат да финансират своите проекти и своето потребление. Наличието на алтернатива, към която икономическите агенти могат да се обърнат (поне първоначално) в случай на оскъдна банкова ликвидност позволява да се изглади икономическия шок, който тази оскъдност причинява. Ролята на този тип финансови институции, класифицирани от БНБ като „дружества специализирани в кредитиране“ твърде често се пренебрегва, може би поради асоциирането на този тип дружества с т.нар. „бързи“ кредити. Но те също изпълняват важна роля във финансовата система.

Статистиката на БНБ показва, че към края на второто тримесечие на 2023 общата стойност на кредитите, отпуснат от небанковите кредитни институции е 4,93 милиарда лева, което се равнява на близо 6% от общата стойност на отпуснатите кредити в България към края на юни 2023. Тази стойност от 4,93 млрд. е с 19,6% по-висока от стойността към края на второто тримесечие на 2022. Това е сериозен растеж, макар и под нивата, постигнати през 2022 спрямо 2021 г. Добър сигнал е, че делът на необслужваните кредити от общата стойност се равнява на едва 6,78%, под нивата от 8% до 9%, които са отчитани през 2021-2022. Това показва, че въпреки забавеният икономически растеж (в България и ЕС като цяло) и ръста на лихвите, секторът на небанковото кредитиране засега остава финансово стабилен.

В случай на криза ролята на небанковия кредит може да се окаже ключова

По-голямата част от кредитите, отпуснати от небанковите дружества са с матуритет над 5 години, което въобще не отговаря на масовото възприятие на тези дружества като фирми за „бързи“ кредити. Към края на второто тримесечие на настоящата година, от всички отпуснати кредити, 45,2% са с матуритет над 5 години, а 21,7% с матуритет между 1 и 5 години. Статистиката също така показва, че ролята на небанковите дружества, специализирани в кредитиране е най-голяма на пазара за потребителски кредити. Над 66% от кредитите, отпуснати от този тип дружества към края на второ тримесечие на 2023 са за потребителски цели. Немалък е и делът на кредити към нефинансови предприятия – 25,6%.

Много е вероятно ролята на небанковите дружества специализирани в кредитиране да се повиши в следващата една година. Данните сочат, че тези дружества вече се използват от потребители и бизнеси като алтернатива на банковото кредитиране. Именно в тези категории кредити (към предприятия и за потребителски цели) се забелязва и най-голямото покачване на лихвите до момента. При кризисна ситуация, при която ръстът на лихвите се ускори още и банковата ликвидност рязко спада, дружествата, специализирани в кредитиране могат да предоставят (поне временна) алтернатива и така да тушират икономическия шок.

Имотният пазар е уязвим при продължително затягане на паричната политика

Там, където шокът може да е много по-сериозен е в сферата на жилищното кредитиране и съответно имотния пазар. Банковото кредитиране почти няма алтернатива в тази сфера и скочат ли лихвите по жилищните кредити, отпуснати от банките, това ще окаже пряк и много бърз отрицателен ефект. Финансовото състояние на домакинствата с жилищни кредити ще се влоши поради повишените вноски, което ще удари потреблението. Освен това финансирането на покупка на жилище ще стане много по-трудно за домакинствата, което ще доведе до спад в търсенето за имоти. Това, от своя страна, ще причини и спад в цените на имотния пазар. На този етап това все още е хипотетичен сценарий, който обаче изглежда все по-вероятен. Някакво покачване в лихвите по жилищните кредити и съответно някаква корекция на имотния пазар изглежда неизбежна, с оглед на това, че инфлацията продължава да е висока и ЕЦБ е принудена или да вдигне лихвите още, или да ги задържи на настоящото повишено ниво за по-дълго време.