Проучване поставя под съмнение потенциала за живот на една от луните на Юпитер

Луната Европа, която е сред естествените спътници на Юпитер, е сред най-обещаващите места в Слънчевата система за търсене на живот извън Земята, като се смята, че под външната ледена обвивка се крие голям подповърхностен океан. Ново изследване обаче поставя въпроси дали всъщност Европа наистина притежава необходимите условия за обитаемост, пише Ройтерс.

Проучването оценява потенциала на дъното на океана на Европа за тектонична и вулканична активност, която на Земята улеснява взаимодействието между скали и морска вода, генерирайки основни хранителни вещества и химическа енергия за живот. След моделиране на условията на Европа, учените заключават, че скалистото морско дъно вероятно е механично твърде здраво, за да позволи подобна активност.

Изследователите са разгледали фактори като размерите на Европа, състава на нейното скалисто ядро и гравитационните сили, упражнявани от Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система. Оценката им е, че вероятно има малко или никакво активно разломяване на морското дъно на Европа, а това пък дава повод за предположение, че тази луна е лишена от живот.

„На Земята тектоничната активност като напукване и разломяване излага свежи скали на средата, където химични реакции – главно с участието на вода – генерират вещества като метан, които микробният живот може да използва“, казва планетарният учен Пол Бърн от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, водещ автор на изследването, публикувано във вторник в списание Nature Communications.

„Без такава активност тези реакции са по-трудни за установяване и поддържане, което прави морското дъно на Европа предизвикателна среда за живот“, добавя Бърн.

Смята се, че животът на Земята се е появил преди милиарди години в динамичната среда около хидротермални отвори на морското дъно. Но Европа може да няма тези особености.

„Според нашите открития морското дъно вероятно не съдържа големи тектонични форми като дълги хребети или дълбоки жлебове. Вероятно няма да има подводни вулкани или подводни планини, нито хидротермална активност. Въпреки че го казвам, се надявам един ден да бъда опроверган", казва геологът от Университета на Джорджия и съавтор на изследването Кристиан Климцак.

Европа има диаметър около 3 100 км, е малко по-малка от Луната. Смята се, че нейната ледена обвивка е с дебелина 15–25 км, а под нея лежи океан с дълбочина вероятно 60–150 км.

Четвъртата по големина от 95-те официално признати луни на Юпитер, Европа е около една четвърт от диаметъра на Земята. Но нейният океан от солена течна вода може да съдържа два пъти повече вода от океаните на Земята.

Европа притежава характеристики, предполагащи потенциална обитаемост. „Има три основни фактора, смятани за критични за поддържане на живот: течна вода, органична химия и енергия“, казва Бърн „Подповърхностният океан на Европа удовлетворява първото изискване. Идентифицирали сме органични химикали върху външната ледена обвивка на тази луна, а вероятно има такива и вътре в океана. Това е второто изискване. А специфичната орбита на Европа означава, че Юпитер предизвиква приливно нагряване в Европа – третото изискване“, добавя той.

През 2024 г. НАСА изстреля роботизираната сонда Europa Clipper с мисия да изследва дали Европа има условия, подходящи за живот. Американската космическа агенция планира Europa Clipper да извърши десетки близки прелитания, започвайки през 2031 г.

„Докато геологията функционира сходно в цялата Слънчева система, всяко планетарно тяло, което сме изследвали, се оказва с уникални процеси. С оглед на това, което знаем за Европа, тя все още е най-доброто място за търсене на извънземен живот“, казва Климцак.

Гравитационното привличане на Юпитер влияе на многобройните му луни по различен начин. Йо – най-близката голяма луна на Юпитер – е най-вулканично активното тяло в Слънчевата система. Гравитацията на Юпитер, съчетана с гравитационните сили от други луни, създава силни приливни сили на Йо, генерирайки вътрешно триене и топлина. Но Европа обикаля много по-далеч от Юпитер, отколкото Йо.

„Ефектът от това приливно нагряване намалява бързо с разстоянието, така че макар да има достатъчно приливно нагряване, за да предотврати пълното замръзване на океана на Европа, според нашите изчисления няма достатъчно, за да деформира тектонично морското дъно. С други думи, вероятно дълбоко в Европа не се случва нищо подобно на това, което става на Йо“, казва Бърн.

Проучването оценява само настоящите условия на Европа. „Има причини да се смята, че Европа някога е била много по-геологично активна, макар и преди няколко милиарда години. Така че може би за известно време този свят не само е бил обитаем, но и обитаван, преди тези условия да се променят и химическата енергия за живот да се изчерпи“, добавя Бърн.