МВФ отпуска 530 млн. евро за бюджетни буфери и ликвидност на Северна Македония

МВФ и властите в Република Северна Македония постигнаха споразумение за отпускане на 530 млн. евро помощ за предпазни мерки и ликвидност. Договореностите ще действат 24 месеца. Финансирането има за цел да подкрепи политиките на властите за справяне с икономическите последици от последователните глобални шокове, предизвикани от пандемията Covid-19 и руската инвазия в Украйна.

Споразумението трябва да бъде одобрено Управителния и Изпълнителния съвет на МВФ.

„Икономиката на Северна Македония беше ударена от два големи глобални шока. Докато все още се възстановяваше от пандемията, перспективите се влошиха след нахлуването на Русия в Украйна и рязкото покачване на цените на енергията и храните. В същото време глобалните финансови условия се затегнаха. Споразумението ще подкрепи политиките на властите и ще помогне за попълване на макроикономическите буфери. За да се справят с шоковете, властите променят приоритетите на разходите и постепенно затягат паричната политика. Споразумението ще помогне за увеличаване на международните резерви и може също така да послужи като катализатор за получаване на друго външно финансиране”, отбеляза Бергльот Баркбу, ръководител на екипа на МВФ.

Съгласно договореностите фискалната политика ще подкрепи икономическия растеж, ще защити най-засегнатите от кризата домакинства и публичните финанси. През юли парламентът на РСМ прие допълнителен бюджет за 2022 г. с фискален дефицит от 5,3% от БВП, а правителството се ангажира да намали дефицита до 4,6% от БВП през 2023 г. В средносрочен план властите ще предприемат фискални мерки за постепенно намаляване на дефицита и изграждане на буфери, като същевременно увеличава публичните инвестиции, при спазване на важни предпазни мерки срещу фискални рискове.

Повишаващите се блокови тарифи за електроенергия бяха въведени на 1 юли 2022 г. Това ще гарантира, че всяко домакинство може да си позволи основно количество електроенергия, като същевременно се намалят фискалните субсидии за потребители с висока консумация и се стимулира енергийната ефективност. Властите ще подготвят и прилагат план за действие за постепенно премахване на субсидиите за електроенергия и допълнително подобряване на енергийната ефективност, като същевременно защитават уязвимите домакинства, подчертават от МВФ.

Високата инфлация отразява най-вече глобалните фактори, но инфлационните очаквания също се увеличиха, а ръстът на номиналните заплати е висок. Поради това Националната банка започна нормализиране на паричната политика, като се намеси на валутния пазар в края на 2021 г. Освен това тя повиши основния лихвен процент със 175 базисни пункта на кумулативна база от април. Централната банка трябва да продължи да затяга паричната си политика и да бъде готова да действа, както е необходимо, за справяне с всяка голяма и постоянна разлика в инфлацията с еврозоната или значителен натиск върху международните резерви, препоръчват от МВФ. От институцията очакват инфлацията в страната да е близка до тази в еврозоната в средносрочен план.