Русия обмисля закупуването на „приятелски валути“ за 70 млрд. долара до края на годината

Русия обмисля план за закупуване на китайски юани и други „приятелски“ валути на стойност до 70 млрд. долара през тази година, за да забави поскъпването на рублата, преди да премине към по-дългосрочна стратегия за продажба на притежаваната китайска валута за финансиране на инвестиции, пише Блумбърг.

След публикуването на информацията юанът за кратко поскъпна спрямо долара. Поскъпване отчетоха и турската лира и индийската рупия.

Предложението е част от серия от мерки, които на практика биха се равнявали на отхвърляне на градена от повече от десетилетие икономическа политика, тъй като Кремъл преразглежда стратегията си на фона на широкообхватни санкции, наложени от САЩ и техните съюзници заради нахлуването в Украйна.

Според източници на Блумбърг планът е спечелил първоначална подкрепа на специална среща за „стратегическо“ планиране на висши служители на правителството и централната банка, която се проведа на 30 август. В нея участва и управителят на Руската централна банка Eлвиpa Haбиyлинa.

Тази промяна в политиката илюстрира начина, по който санкциите преобърнаха икономическата стратегия на Русия, включително чрез  замразяването на около половината от нейните 640 милиарда долара валутни резерви, което остави Кремъл без достъп до парите, който е спестявал години наред.

„В новата ситуация натрупването на ликвидни валутни резерви за бъдещи кризи е изключително трудно и нецелесъобразно“, се казва в презентация, подготвена за срещата, която Блумбърг е видял и е успял да потвърди като автентична с помощта на запознати източници.

Правителството и централната банка не са отговорили веднага на искания на Блумбърг за коментар относно плана.

Години наред Кремъл сдържаше разходите и пестеше стотици милиарди в долари, евро и други чуждестранни валути като буфер срещу изолиране на икономиката от възходите и спадовете на цените на петрола.

„Замразените 300 млрд. долара не бяха от полза за Русия - напротив, те се превърнаха в уязвимост и символ на пропуснати възможности“, се казва още в презентацията

Спестяването на тези пари „е пряко намаляване на инвестициите в Русия в полза на инвестиции в други страни“, се посочва още в документа.

„Приятелски“ валути

Дори купуването на валутите на „приятелски“ страни е проблематично, се отбелязва в презентацията, тъй като продажбата на активи в юани „изисква отделно споразумение с Китай, което ще бъде много трудно да се постигне във време на криза“. Други валути като дирхама на ОАЕ са обект на „високи политически рискове“, тъй като тези правителства могат да променят политиките си, докато турската лира е изправена пред големи рискове от обезценяване, се казва в документа.

В краткосрочен план, предвид големите приходите от износа на петрол и газ, които довеждат излишъка по текущата сметка до рекорд тази година и тласкат рублата нагоре, предложението призовава да се изразходват 4,4 трлн. рубли (70 млрд. долара) за закупуване на валутите на „приятелски“ страни, предимно юани.

Планът отбелязва, че банките са наводнени с „меки“ валути в момента, тъй като усилията за изместване на търговията от долари и евро досега са постигнали ограничен напредък и търговските партньори на Русия не са ентусиазирани да приемат плащания в собствените си валути.

Длъжностни лица за първи път подхванаха идеята за закупуване на „приятелски“ валути, за да забавят покачването на рублата през юни. По това време министърът на икономиката Максим Решетников разкритикува идеята, като каза, че тя няма да има достатъчно силен ефект върху курса на рублата, но ще принуди правителството да намали рязко разходите.

Документът не споменава спада на юана спрямо долара през тази година, който подкопа стойността на руските резерви.

Преди войната Русия непрекъснато увеличаваше инвестициите си в юани като част от кампанията си за диверсификация, превръщайки се в един от най-големите притежатели на резерви в китайската валута. Макар че тези активи не са замразени от американски и европейски санкции, достъпът на Русия до тях все още е ограничен.

В документа се казва, че притежанията в юани могат да достигнат 180 млрд. долара, като тази сума включва неуточнени допълнителни покупки, направени тази година. Централната банка спря да публикува разбивката на валутните резерви след налагането на санкциите. На 1 януари тя каза, че юанът представлява 17,1% от нейните активи, което възлиза на малко над 100 милиарда долара.

Планът изисква тези юани за до 180 милиарда долара да бъдат изразходвани през следващите три до пет години, за да се покрият огромните разходи за замяна на чужди технологии и пренасочване на инфраструктура към нови пазари в Азия.