Сривът на рублата извежда на преден план напрежението между Кремъл и РЦБ

Нарастващата инфлация в Русия и поевтиняващата руска рубла извеждат на преден план зараждащия се раздор между Кремъл и централната банка на страната, пише Елиът Смит за Си Ен Би Си.

На извънредно заседание във вторник Руската централна банка повиши лихвените проценти с 350 базисни пункта до 12% в опит да спре бързото обезценяване на руската валута, която падна до 17-месечно дъно от близо 102 рубли за долар в понеделник.

Внезапният ход дойде, след като икономическият съветник на президента Владимир Путин, Максим Орешкин, написа публикация, в която твърди, че скорошното ускоряване на инфлацията и потъването на валутата са резултат от „хлабава парична политика“ и че централната банка „разполага с всички необходими инструменти за нормализиране на ситуацията“.

Банката заяви, че предприетото от нея извънредно повишаване на лихвения процент във вторник е насочено към „ограничаване на рисковете за ценова стабилност“, тъй като „инфлационният натиск се натрупва“, като текущият ръст на цените през последните три месеца е средно 7,6% на годишна и сезонно коригирана база. През същия период основната инфлация се повишава до 7,1%.

„Устойчивият растеж на вътрешното търсене, надхвърлящ капацитета за разширяване на производството, засилва основния инфлационен натиск и оказва влияние върху динамиката на обменния курс на рублата чрез повишено търсене на внос“, посочи бордът на централната банка.

Миналата седмица централната банка прекрати покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до 2024 г., за да намали нестабилността, но това не успя да спре спада на рублата. Русия често продава чуждестранна валута, за да компенсира спадовете в приходите от износ на петрол и газ, и купува, ако има излишък.

Преди намесата на Кремъл, Руската централна банка обвини свиващия се търговски баланс на страната за инфлацията и нестабилността на валутата, тъй като излишъкът по текущата сметка на Русия падна с над 85% на годишна база от януари до юли.

Председателят на комисията по финансови пазари в руската Дума Анатолий Аксаков написа в Telegram, че централната банка ще започне да намалява лихвите постепенно, след като ситуацията с рублата се стабилизира и че „обменният курс на рублата е под държавен контрол“.

След като координираха мерки за преконфигуриране на руската икономика и минимизиране на въздействието на нарастващата икономическа изолация на Москва и наказателните санкции от страна на западните сили, Кремъл и РЦБ сега изглежда се оказват в противоречие относно причините за валутните проблеми.

Анализаторите предполагат, че пряката намеса на правителството в паричната политика на централната банка е знак за проблемите, пред които е изправена икономиката на страната.

Агате Демаре, директор по глобалните прогнози в Economist Intelligence Unit, каза пред Си Ен Би Си, че централната банка е била права в по-ранната си оценка, че сривът на излишъка по текущата сметка на Русия е ключовият фактор за високата инфлация.

„Това се дължи на западните санкции, които едновременно ограничават приходите от износ на въглеводороди на Русия и увеличават разходите за внос“, написа тя за Си Ен Би Си по имейл.

„Отслабването на рублата ще засили тази тенденция чрез допълнително увеличаване на разходите за внос. С други думи, руската валута навлезе в порочен кръг, от който ще се бори да излезе“, добави Демаре.

Руската валута първоначално падна до 130 рубли за долар през февруари 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и последвалото широко налагане на западни санкции. В отговор централната банка въведе капиталов контрол, за да стабилизира валутата, като в крайна сметка я върне в диапазон между 50 и 60 рубли за долар до лятото на 2022 г.

Оттогава насам централната банка разхлаби този капиталов контрол, за да подкрепи икономиката, тъй като санкциите започнаха да хапят, което според Демаре, заедно с период на ниски лихвени проценти, допълнително задълбочава „порочния кръг“ за рублата.

„Комбинацията от тези фактори показва, че пространството за маневриране на руското правителство се свива: руското ръководство сега трябва да направи избор между борбата с инфлацията или подпомагането на растежа – два ключови двигатели на социалната стабилност“, каза тя.

„По-високите лихвени проценти няма да бъдат достатъчни, за да стабилизират рублата, камо ли да й помогнат да поскъпне спрямо други основни валути. Това е така, защото негативните фактори зад отслабването на валутата са до голяма степен извън контрола на Руската централна банка“, каза още Демаре

Тя добави, че затова обвиняването на централната банка се е превърнало в „лесна тактика“ за Кремъл при липсата на осезаеми възможности за подобряване на ситуацията.

Обратно към капиталовия контрол?

Стефани Кенеди, икономист в Julius Baer, изрази мнение, че най-вероятният сценарий оттук нататък би бил РЦБ да удвои капиталовия контрол и правилото, че износителите трябва да обменят печалбите си от щатски долари в рубли.

„Често сривовете на валутите са предизвикани от нервни международни инвеститори или бягащи местни капитали. Санкциите и капиталовият контрол оставиха Русия изолирана от международната финансова система“, каза Кенеди.

„Следователно търговията с рублата, особено спрямо щатския долар, остава слаба. По този начин не спекулативната инерция е причинила девалвацията, а насрещните ветрове от относителния поток от износ срещу внос“, добави тя.

Стойността на износа спадна, откакто страните от Г-7 наложиха таван от 60 долара на барел на руския суров петрол през декември, докато вносът скочи, тъй като правителството се опитва да придобие стоки, за да удължи и напредне военните си усилия.

Въпреки че излишъкът по текущата сметка се срина с повече от 85% на годишна база от своя връх през юни 2022 г., той остава на поносимо ниво и в рамките на историческата си средна стойност, отбеляза Кенеди, докато евтината валута повишава стойността в рубли на приходите от петрол на Русия, но също така разходите за внос.

Руският вицепремиер Андрей Белоусов каза през юни, че стойност на руската валута от 80-90 рубли за долар е идеална за бюджета на страната, вносителите и износителите.

„Въпреки че РЦБ може да повиши още 100 до 200 базисни пункта, за да се справи със спада, агресивното покачване, както се наблюдаваше в началото на войната, изглежда малко вероятно“, каза Кенеди.

„По-високите лихвени проценти ще навредят най-вече на потребителите и местния бизнес, като по този начин ще подкопаят още повече подкрепата на населението за войната“, добави тя.