Светът на парите: Докога щатският долар ще бъде незаменим като световна резервна валута?

Връзката „любов-омраза“ на света с щатския долар бе във фокуса на водещи икономисти по време на годишната среща на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. В сесия, наречена „Състояние на играта: щатски долар“, панел от икономисти разгледа статута на долара като водещата валута в света и очакванията за нейното бъдеще.

Въпреки че много икономисти прогнозират, че щатският долар ще остане основната резервна валута през следващите години, остават въпроси за това дали заемите от САЩ са устойчиви, как други валути могат да поставят под въпрос позицията на долара и колко устойчива ще бъде базираната на долар система в отговор на икономическите, геополитически и климатични шокове.

„Прекомерната привилегия“ на щатския долар

Икономистите от панела, които са от страни от цял ​​свят, повдигнаха въпроси относно фискалната траектория на САЩ.

„И двете паритии в Съединените щати изглежда смятат, че дългът е безплатен обяд“, отбеляза икономистът от Харвард Кенет Рогоф, като посочи, че лихвените плащания по федералния дълг сега надхвърлят целия бюджет за отбрана на САЩ. Междувременно доларът остава на почти рекордни върхове спрямо други валути – върхове, невиждани от 1985 г. и 2002 г.

Досега САЩ дават приоритет оставането на водещата световна валута и запазването на своята „прекомерна привилегия“ – терминът на икономистите за комбинацията от по-ниски разходи по заеми и ползи от сеньораж (разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията) за нациите, емитиращи световната резервна валута.

Рагурам Раджан, бивш управител на индийската централна банка и сега професор по финанси в Чикагския университет по бизнес, отбеляза, че тази привилегия зависи отчасти от желанието на глобалните инвеститори да държат американски активи. „Ако попитате: „Къде бихте вложили парите си за сигурни активи?“ Почти сигурно отговорът е САЩ“, каза той. Въпреки това Раджан добави: „Всичко, което продължава без никакви ограничения, в крайна сметка трябва да спре“.

Нова финансова инфраструктура?

Вместо драматично изместване на щатския долар, една бъдеща траектория може да включва постепенна диверсификация чрез създаване на нови финансови връзки и инфраструктура. Китай е установил около 40 двустранни валутни суап линии с развиващите се страни, посочи икономистът Джин Кейу, професор в Училището по бизнес и мениджмънт към Хонконгския университет за наука и технологии.

Тези усилия, обясни тя, са част от дългосрочна стратегия за намаляване на зависимостта от долара. „Дялът на Китай в търговията, фактурирана в юани, е нараснал от 20% преди десетилетие до 56% днес“, каза Джин, подчертавайки бързия темп на промяна. Докато Федералният резерв на САЩ поддържа кредитни суап линии с много напреднали икономики, съществуващата система често не обслужва развиващите се нации, обясни Джин.

„Трябва да бъдете приятел на Фед в тези ситуации“, каза Рогоф, отбелязвайки, че Федералният резерв все повече се превръща в световен доставчик на ликвидност по време на криза. „Федералният резерв беше доста щедър, но в никакъв случай не всички са му приятели“, добави той.

Все по-двойнствената роля на Фед – като едновременно централна банка на САЩ и де факто кредитор от последна инстанция за голяма част от света,  също поставя предизвикателства пред определянето на паричната политика. Раджан подчерта напрежението, на което са подложени централните банкери на нововъзникващите пазари в отговор на политиките на Фед.

Въпреки агресивното повишаване на лихвените проценти от Фед, финансовите условия в САЩ остават изненадващо хлабави в много области като кредитните и капиталовите пазари. Това води до парадокс, при който нововъзникващите икономики се чувстват принудени да се намесят на собствените си вътрешни пазари, за да поддържат стабилност. „Това създава фактор, който наричам „интервенции, когато не трябва“, обясни Раджан, имайки предвид страничните ефекти от решенията на Фед в световен мащаб. Това напрежение помага да се обясни нарастващият интерес на някои държави не само към диверсификация, но и към алтернативни платежни технологии и финансова инфраструктура.

Въпреки че криптовалутите и прозрачните системи за дигитални плащания могат да представляват предимства за някои трансакции и пазари, малко икономисти очакват частни форми на пари като биткойн да заменят щатския долар или други държавни валути в краткосрочен или средносрочен план. Диверсификацията към други валути не е просто преминаване от долари към евро или юани, например. Това изисква укрепване на връзките между банките и клиринговите къщи, както и други институционални промени, чието развитие може да отнеме години, ако не и десетилетия.

Постепенно отдалечаване от господството на щатския долар

Постепенната еволюция може да е за предпочитане пред внезапните промени, тъй като внезапните промени във финансовата архитектура или геополитическата фрагментация на финансовата система носят големи рискове. Нов икономически анализ от Световния икономически форум прогнозира, че крайната фрагментация на финансовата система може да намали глобалния БВП с приблизително 5% – повече щетите, причинени от финансовата криза от 2008 г.

Предстоящото предизвикателство се крие не толкова в прогнозирането на продължаващото господство на щатския долар срещу падането му от тази позиция, но и в управлението на прехода към по-многополюсна финансова система – такава, която поддържа глобалната стабилност, като същевременно обслужва по-добре развиващия се свят. Доларът може да остане водещ, но запазването на тази преднина вероятно ще създаде повече ограничения, ще промени институционалните взаимоотношения и ще изисква по-голямо сътрудничество.