Светът на парите: Пет въпроса пред ЕЦБ преди заседанието за лихвите в четвъртък

Европейската централна банка ще проведе заседание за паричната политика в четвъртък, като прекратяването на огъня във войната с Иран облекчава натиска върху нея за незабавно повишаване на лихвените проценти.

Но предвид неясния статус на мирните преговори и липсата на признаци за скорошно отваряне на Ормузкия проток, търговците все още очакват повишения на лихвените проценти по-късно тази година.

Ройтерс представя пет ключови въпроса за пазарите:

1/ Какво ще направи ЕЦБ?

Най-вероятно ще запази лихвените проценти без промяна, оставяйки депозитната лихва на ниво от 2%, което е голяма промяна в сравнение със залозите на търговците за повишение само преди няколко седмици, когато петролът скочи до близо 120 долара за барел, преди прекратяването на огъня да намали цените малко. Това облекчи най-лошите инфлационни страхове за политиците, които омаловажиха вероятността от незабавно повишаване на лихвените проценти.

Но те несъмнено ще сигнализират, че запазват опциите си отворени за бъдещето. Петролът, който падна под 90 долара за барел по-рано през април, последно се търгуваше за около 108 долара за барел и остава далеч над нивата отпреди войната.

Вниманието е насочено и към това как оценката на ЕЦБ за перспективите се е променила от март насам.

„ЕЦБ може да си позволи да седи безизразно на априлската среща, да събере повече доказателства и да реши дали би било уместно да се облегне на този шок на юнската среща“, каза главният европейски икономист на Deutsche Bank, Марк Уол.

2/ Дали прекратяването на огъня е променило подхода на ЕЦБ?

Да, в краткосрочен план. Спадът в цените на петрола е приближил икономическите перспективи до базовия сценарии на ЕЦБ за март, който предвижда инфлацията да достигне пик от около 3% това тримесечие. Това, заедно с по-ниските цени на природния газ в сравнение с този сценарий, означават, че неблагоприятен сценарий, при който инфлацията ще достигне пик над 4% през втората половина на 2026 г., не е достигнат, казва председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.

Пазарите също така намалиха залозите за повишаване на лихвените проценти тази година.

Въпреки че прекратяването на огъня е подобрило перспективите, „има много опасения относно това колко време ще отнеме, за да се увеличи производството (на петрол) и да се възстанови потокът“, каза Анатоли Аненков, старши европейски икономист в Societe Generale.

3/ Какво въздействие оказва войната върху икономиката?

Засега инфлацията се е повишила главно поради по-високите цени на енергията, докато спадът в бизнес активността вече демонстрира отслабване на растежа.

Германия току-що намали прогнозите си за растеж за 2026 г. и 2027 г. и повиши оценките си за инфлация поради войната.

Бизнес активността в еврозоната се сви през април, като секторът на услугите беше силно засегнат. Фабриките се сблъскаха с покачващи се производствени разходи, а цените на продукцията се повишиха с най-бързите темпове от 37 месеца, според Citi.

Твърде рано е да се види разширяване на инфлацията към по-широката икономика, което би алармирало ЕЦБ. Инфлацията скочи до 2,6% през март, но показателите, изключващи цените на храните и енергията, както и инфлацията на услугите, показаха спад. Данните за април излизат в четвъртък.

Проучване на ЕЦБ за инфлационните очаквания на фирмите в понеделник също показа оскъдни признаци на вторични ефекти, тъй като дългосрочните им залози останаха стабилни, а ръстът на заплатите се очакваше да се забави, а не да се увеличи.

4/ Защо този енергиен шок е различен от 2022 година?

Инфлационното му въздействие вероятно ще бъде по-ограничено по размер и обхват.

Много индикатори, които даваха ранно предупреждение за скока на инфлацията през 2022 г., този път не се проявяват, отбелязват икономистите от Citi.

Икономиката и пазарите на труда са по-слаби, отколкото през 2022 г., когато бяха подсилени от натрупаното търсене след пандемията. Инфлацията беше около целта на ЕЦБ от 2% преди избухването на войната с Иран. За разлика от това, тя беше доста над целта, когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г.

Ограничените бюджети ограничават фискалната подкрепа, която правителствата могат да предоставят на домакинствата и бизнеса, докато паричната политика и условията за финансиране не са толкова хлабави, колкото бяха след пандемията.

Европа не се бори да замени енергийните доставки от един от основните си доставчици, както беше в случая с Русия. Шокът е глобален, не е съсредоточен върху Европа, а еврото се представя добре – за разлика от 2022 г., когато сривът му засили кризата.

5/ Вероятно ли е ЕЦБ да повиши лихвените проценти по-късно през 2026 година?

Да. Търговците очакват поне две повишения, най-вероятно започващи през юни.

Това обаче е спорен въпрос, предвид несигурността кога потоците през Ормузкия проток може да се нормализират. Insight Investment смята, че има 50/50 вероятност между две повишения на лихвите и никакви увеличения, ако цената на петрола остане под 100 долара.

Две увеличения не биха натежали значително на икономиката, но биха изпратили сигнал до органите, определящи заплатите, и биха помогнали за овладяване на инфлационните очаквания, казват анализатори.

„Те трябва да повишат лихвите малко, само за да се уверят, че няма да се появят вторични ефекти“, каза Дейвид Зан, ръководител на отдела за европейски облигации във Franklin Templeton.