Светът на парите: Вълната от дефолти на бедни нации достига своя пик, но какво се задава на нейно място?

Тежката вълна от държавни дефолти след COVID най-накрая достигна своя пик, като Гана, Шри Ланка и Замбия приключиха продължили години процеси на болезнено преструктуриране на дългове.

Но Международният валутен фонд и други институции се тревожат, че в много нововъзникващи икономики на мястото на този процес може да дойде опасен дефицит на ликвидност, който да забави развитието и да подхрани недоверието в правителствата и западните институции, пишат Либи Джордж и Карин Строхекър за Ройтерс.

Какво може да се направи по този въпрос, когато западните страни все повече не искат да изпращат пари в чужбина, е ключова тема на есенните срещи на Световната банка на МВФ, които се провеждат тази седмица във Вашингтон, окръг Колумбия.

„Това е предизвикателство в този смисъл, че за мнозина обслужването на дълга нарасна, заемите станаха по-скъпи, а външните източници станаха по-малко сигурни“, коментира Кристиан Либралато, портфолио мениджър в RBC BlueBay.

По-рано високопоставеният служител на Министерството на финансите Джей Шамбо призова за нови начини за предоставяне на краткосрочна ликвидна подкрепа на страните с ниски и средни доходи за предотвратяване на дългови кризи.

Кръглата маса за глобалния държавен дълг - инициатива, обединяваща представители на държави, частни кредитори, Световната банка и Г-20 - също се опита да се справи с проблема и той ще бъде в дневния ред, когато се срещнат във Вашингтон в сряда.

Но с ограничените бюджети и кризите зад всеки ъгъл, Вера Сонгве, председател на Liquidity and Sustainability Facility - група, която има за цел да намали разходите по дълга за Африка, смята, че текущите корекции нямат необходимия мащаб и скорост.

„Държавите избягват разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура, за да обслужват дълга си“, каза Сонгве. „Дори в напредналите икономики... има напрежение в системата“, добави тя.

Въпрос на капитал

Данните от международна организация с идеална цел ONE campaign, която се бори с бедността и предотвратимите заболявания в Африка, показват, че през 2022 г. 26 държави - включително Ангола, Бразилия, Нигерия и Пакистан, са платили повече за обслужване на външни дългове, отколкото са получили под формата на ново външно финансиране.

Много за първи път получиха достъп до заемане на облигации преди около десетилетие, което означаваше, че големите плащания трябваше да бъдат направени в момент, когато глобалните лихвени проценти се покачиха, поставяйки достъпното рефинансиране извън обсега.

ONE изчислява, че тези потоци са станали нетно отрицателни за развиващите се страни като цяло през 2023 г. – оценки, подкрепени от експерти от Лабораторията за финанси за развитие.

„Ръководената от МВФ глобална финансова предпазна мрежа просто вече не е достатъчно дълбока“, каза пред Ройтерс Исхак Диуан, изследователски директор в лабораторията за финанси за развитие.

Диуан, който е прекарал две десетилетия в Световната банка, заяви, че макар цялостните официални данни все още не са налични, нетните отрицателни трансфери за 2023 г. и 2024 г. вероятно са по-лоши. Новото финансиране от МВФ, Световната банка и други международни организации не успя да компенсира нарастващите разходи, подчерта той.

Служителите на Световната банка и МВФ изглежда са съгласни. Световната банка има за цел да увеличи кредитния капацитет с 30 млрд. долара за 10 години. МВФ намали допълнителните такси, намалявайки разходите за най-натоварените кредитополучатели с 1,2 млрд. долара годишно.

Вълната се обръща?

Банкери казват, че много от страните вече са в състояние отново да се възползват от пазарите, облекчавайки притесненията за паричните потоци.

„Не мисля, че има ограничение на достъпа“, каза Щефан Вайлер, ръководител на дълга в CEEMEA в JPMorgan. „Пазарът наистина е широко отворен”, добави той.

Вейлер очаква издаването на облигации в Европа, Близкия изток и Африка да достигне рекордните 275-300 милиарда долара тази година, като повече страни, дори Нигерия и Ангола, вероятно ще издадат облигации през следващата година.

Но цената остава висока. Кения, борейки се да изплати облигации в долари с падеж, взе заеми при ниво от над 10% – праг, който масово се смята за неустойчив.

Министърът на финансите Джон Мбади каза, че Кения не може да финансира инфраструктурни инвестиции чрез бюджета.

„Кенийците продължават да се оплакват, че „нямат пари в джобовете си“. Това в известен смисъл просто казва, че имаме предизвикателства с ликвидността в икономиката“, каза Мбади по време на пресконференция.

Отдръпването на кредитирането от страна на Китай също засегна тежко развиващите се страни, превръщайки един в миналото голям източник на входящи парични средства в нетен отрицателен поток за тези, които изплащат стари дългове.

И какво от това?

Банките за развитие вече полагат усилия да работят заедно, за да увеличат максимално кредитирането – Междуамериканската банка за развитие и Африканската банка за развитие са в разгара на глобална кампания, за да накарат страните да дарят своите резервни активи на МВФ, така наречените „специални права на тираж“, които според тях биха могли да превърнат всеки 1 дарен долар в 8 долара заем.

Но Световната банка и други все още изпитват затруднения да убедят западните страни да отделят повече пари, за да увеличат заемите си. Обременената с дългове Франция планира да намали чуждестранната помощ с 1,3 млрд. евро, следвайки съкращенията от предишното правителство във Великобритания.

Силният долар означава, че ключовият дарител Япония ще трябва значително да увеличи вноските си, за да остане на същото ниво.

Сместа е токсична за развиващите се нации.

„Виждаме протести от Кения до Нигерия и другаде. Това е много опасна ситуация“, каза Диван. „На този етап губим целия Глобален юг.“