Световната банка определи набирането на нужните средства за бедните нации като „предизвикателно“

Световната банка е изправена пред „предизвикателна“ задача да набере рекордна сума нови пари, за да помогне на най-бедните нации, според висш служител от кредитора за развитие.

Акихико Нишио, вицепрезидент на Световната банка за финансиране на развитието, заяви, че силният щатски долар е един от ключовите фактори за така създалата се ситуация, както и конкуриращите се изисквания за финансиране към дарители, включително помощ за подкрепа на Украйна, бежанците и тези, засегнати от по-високите цени на храните.

„Имаме добри шансове да стигнем дотам, но това е предизвикателство“, коментира Нишио в интервю. „Като се има предвид рязкото поскъпване на щатския долар, почти всички валути на дарителите се обезцениха“, каза той, кат добави, че някои европейски държави ще трябва да увеличат вноските с около 20%, само за да поддържат нивата на дарения, коригирани спрямо инфлацията.

Миналата година президентът на Световната банка Аджай Банга си постави за цел да събере рекордна сума дарения за Международната асоциация за развитие (IDA) – звеното, което отпуска нисколихвени заеми и безвъзмездни средства за приблизително 75 от най-бедни страни.

Последният връх от 93 млрд. долара беше събран в дарителския кръг, който приключи през 2021 г. Нишио заяви, че IDA ще трябва да мобилизира поне 105 млрд. долара, само за да поддържа настоящите нива в реални долари.

Банга вероятно ще отправи призив към дарителите, включително САЩ, по време на годишните срещи на банката следващата седмица във Вашингтон. Окончателните данни за даренията ще бъдат обявени на събитие в Сеул в началото на декември.

Базираният във Вашингтон кредитор подчерта необходимостта от средствата в доклад, публикуван в неделя, който показа, че най-бедните икономики – тези с годишен доход на глава от населението под 1145 долара – днес са в по-зле, отколкото в навечерието на пандемията Covid-19.

Освен това 26-те най-бедни икономики в света са „по-дълбоко задлъжнели от когато и да е било от 2006 г. насам“.

Заместник-министърът на финансите на САЩ Джей Шамбо зяави в реч в петък, че страните с ниски доходи харчат около 60 милиарда долара годишно за обслужване на дълг, спрямо средно 20 милиарда долара между 2010 и 2020 г.