Светът на парите: Пропукване в синхронизацията на централните банки

Четиригодишната синхронизация между централните банки в развитите страни може би е на път да отслабне, пише Блумбърг.

Пионер в таргетирането на инфлацията в началото на 90-те години на миналия век, Нова Зеландия има умението да определя тенденциите в паричната политика. И може да го направи отново, като прекъсне уеднаквяването на политиката. Трейдърите залагат на възможност за повишаване на лихвените проценти, което според икономистите на ANZ Bank може да се случи веднага след 28 февруари.

Има потенциал тенденцията на сближаване да се пропука и за други. В САЩ доказателството, че инфлацията остава стабилна и силният пазар на труда убедиха търговците да приемат аргументите Федералния резерв срещу пазарните залози за краткосрочно облекчаване.

В еврозоната, която избегна рецесията миналата година с възможно най-малки маржове, ценовият натиск отстъпва по-бързо от очакваното, подкрепяйки аргументите на онези, които настояват за по-ранни съкращения.

Търговците залагат, че Швейцарската национална банка ще намали лихвените проценти още следващия месец. Обединеното кралство пък все още страда от най-лошото от двата свята - спад в икономиката и висока инфлация, което вероятно поставя Английската централна банка в най-трудното положение.

Последният кръг от прогнози на Международния валутен фонд подчертава разминаването: подобрена перспектива за САЩ, по-лоши перспективи за еврозоната и ужасни очаквания за Обединеното кралство.

Подчертавайки различния път на политиката, гуверньорът на Резервната банка на Австралия Мишел Бълок зададе мрачен тон на първото заседание на борда за годината на 6 февруари, като каза, че „по-нататъшно увеличение на лихвените проценти не може да бъде изключено“.

Междувременно Япония, отдавна изостанала в своя многогодишен стремеж да победи дефлацията, може да се отклони в другата посока с първото си повишаване на лихвените проценти от 2007 г. насам през следващите месеци.

След една година търговците на облигации очакват референтните проценти да бъдат с около 100 базисни пункта по-ниски в САЩ, около 120 пункта по-ниски в Европа, но само 40 пункта под днешното ниво в Австралия и приблизително 30 пункта по-високи в Япония.

Страхове от обратен завой

Стратезите от Citigroup Inc. казват, че търговците трябва да хеджират риска от много кратък цикъл на облекчаване на Фед, последван от увеличения на лихвите малко след това.

Това е сценарий, който служителите на Европейската централна банка се опитват да избегнат, загрижени, че може да се види бърз обрат, ако отново подценят инфлацията.

Политиците прекараха много време в обсъждане на рисковете от това да действат твърде рано и да бъдат изненадани от възобновяващ се ценови натиск или да чакат по-дълго и потенциално да заглушат твърде много търсенето — като последната позиция в момента печели повече подкрепа.

Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша каза, че централните банки трябва да избягват преждевременно облекчаване, което би отменило трудно спечеленото доверие и би довело до възстановяване на инфлацията. В същото време обаче той подчерта, че съкращенията не трябва да се отлагат твърде много, застрашавайки растежа и рискувайки инфлацията да падне под целта.

„Моето усещане е, че САЩ, където инфлацията изглежда по-движена от търсенето, трябва да се съсредоточи върху рисковете в първата категория, докато еврозоната, където скокът на цените на енергията изигра непропорционална роля, трябва да управлява повече втория риск “, написа той в бележка. „И в двата случая оставането на пътя към меко приземяване може да не е лесно.“

Протоколите от януарските срещи на Фед и ЕЦБ, които ще бъдат публикувани в сряда и четвъртък, ще бъдат разгледани внимателно за най-новите прозрения относно посоката и темпото на политиката.

Локален натиск

Промяната в двигателите на инфлацията прави точния анализ на съществуващите тенденции сложен за всички. Ценовият натиск все повече се движи от услугите, като заплатите имат по-голямо влияние, отколкото в производството.

Такъв локален натиск по дефиниция е по-идиосинкратичен, което означава, че централните банки ще трябва да реагират на по свой собствен начин. В януарския доклад за инфлацията в САЩ, например, ръстът бе подхранен от увеличенията на цените на храните, автомобилните застраховки и медицинските грижи, докато разходите за подслон допринесоха за повече от две трети от общото увеличение.

В случая на Нова Зеландия базисната инфлация за четвъртото тримесечие беше по-висока от очакванията на политиците, въпреки че забавянето на цените на търгуемите стоки помогна за умереното ниво на основния индекс на потребителските цени. Осем от 11-те основни групи в кошницата на CPI са се увеличили през тримесечието, водени от наемите, разходите за жилищно строителство и местните данъци върху земята.

Вариращо неутрално

Преминаването към по-разнообразни политики на централната банка би било връщане към нормата извън периодите на криза.

Въпреки това широките тенденции в технологиите, енергетиката и суровините, които засягат всички икономики, вероятно ще запазят известна степен на последователност в посоката на политиката.

В по-дългосрочен план обаче централните банки от Европа, Северна Америка и Южния Пасифик трябва да се борят с много различни структурни проблеми като различни темпове на растеж на населението, зависимост от внос на енергия, промени във веригата на доставки и различна динамика в жилищния сектор. И това прави почти неизбежно намаляване на еднообразието, наблюдавано от средата на 2020 г. насам.

„Централните банки ще намаляват лихвените проценти с различна скорост“, каза Мики Леви, гостуващ учен в института Хувър. „Макар че инфлацията е намаляла почти навсякъде, централните банкери са изправени пред различна инфлация и икономически условия, които определят подходящия лихвен процент, необходим за постигане на техните цели“.