Управителят на БНБ Димитър Радев: Бюджетният дефицит трябва да бъде ограничен до 3%

Бюджетният дефицит на България да бъде ограничен до 3 на сто. За това призова управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев днес по време на годишната среща "Банките и бизнесът".

"От гледна точка на по-голяма предвидимост на динамиката на макроикономическата среда, една от основните задачи в икономически план сега е да се опитаме да синхронизираме във възможно най-голяма степен паричните и фискалните условия в страната. На бюджетен език това означава постигане на фискална консолидация, която може да се измери с конкретно число: бюджетен дефицит не по-висок от 3% от БВП", каза Димитър Радев.

Според него лихвите ще продължат да се покачват, а затягането на паричната политика трябва да върви заедно с ограничаването на бюджетните разходи.

"Перспективите пред паричната политика са ясни. Те са свързани с увеличаване на лихвените проценти и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани пред последните години. Отдавна вече актуалният въпрос не е за посоката на паричната политика, а за параметрите на нейното затягане. Тези параметри се очертават в диапазона от неутрално до рестриктивно равнище на лихвените проценти. Целта на упражнението е ясна: овладяване и намаляване на инфлацията до здравословни равнища чрез ограничаване на търсенето, върху което централните банки могат да влияят. По друг начин казано, централните банки се фокусират много повече отколкото през последните години върху своя основен мандат, а именно – ценовата стабилност", каза още управителят на Централната банка.

Според Радев динамиката на макроикономическата среда е под силното влияние на вътрешнополитически и геополитически фактори. Неизвестните, свързани с развитието на тези фактори, увеличават рисковете – и съответно несигурността – на макроикономическите оценки и прогнози. Подобна среда предполага, наред с другото, подходящо калибриране и хармонизиране на паричната и фискалната политики.

Радев изтъкна, че в настоящата среда на несигурност банковият сектор продължава да стои стабилно със солидна капиталова и ликвидна позиция и е готов да посрещне новите предизвикателства. По думите му динамиката на макроикономическата среда, която е силно повлияна от вътрешнополитически и геополитически фактори, поставя нови предизвикателства и пред банковия сектор. Секторът посреща тези предизвикателства в силна позиция: институционално и като конкретни показатели, посочи още Радев.

Нетната стойност на необслужваните кредити за последните 12 месеца намалява с над 660 млн. лв. Делът им представлява 2,66 на сто от общата нетна стойност на кредитите и авансите, като размерът им е изцяло покрит от капиталовия излишък над регулаторните изисквания и буферите. Доходността, измерена чрез размера на печалбата от 1,7 млрд. лв., гарантира възвръщаемост на активите и капитала и е сериозен източник за вътрешна подкрепа на балансите на банките при необходимост", посочи още Димитър Радев.

"Доходността на банките е поставена под риск едновременно по две линии. Първо, поради необходимостта от заделяне на допълнителни провизии при нарастваща вероятност за необслужване на кредити, и второ, поради ограничаване на възможностите на банките да генерират доход от основна дейност. Например, повишаващите се лихвени проценти носят риск за отрицателни преоценки в балансите на банките. При тези условия БНБ ще продължи да следва консервативна пруденциална политика, насочена към продължаващо укрепване на капиталовата позиция на банките чрез серия от микро- и макропруденциални мерки. Следователно, поне в краткосрочен план, ние не виждаме основания за разхлабване на нашата пруденциална политика", категоричен е Радев.

Той припомни още, че наскоро Народноото събрание прие решение с почти конституционно мнозинство за ускоряване процеса на подготовка за въвеждане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.

"Въпреки проблемите, с които се сблъскваме, България все още се позиционира добре по отношение на Маастрихтските критерии. В момента за нас единствената отворена тема е критерият за инфлацията, но и по отношение на него нещата не са еднозначни. От една страна, инфлацията е с високи темпове не само у нас, но и в целия ЕС. От друга страна, през октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на постоянно нарастване. Ще следим внимателно как този процес се развива, но той трябва активно да бъде подкрепен с адекватни антиинфлационни мерки, включително с един достатъчно дисциплиниран бюджет. Това, върху което като централна банка се фокусираме в момента по отношение на еврозоната, са два въпроса: правната рамка и техническата подготовка.

По отношение на правната рамка очакваме буквално до дни да се внесат в Народното събрание промените в Закона за БНБ, с които да се преодолеят правни несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕЦБ. Сериозен напредък има и в подготовката на проект на Закон за въвеждане на еврото в рамките на работна група към Координационния съвет за подготовката на  България за членство в еврозоната. Разбира се, това е само началото. Аз нямам съмнения, че страната разполага с експертизата и капацитета да подготви всички проекти навреме и с добро качество. Това, което е необходимо, е да имаме правителство, което да ги внесе и парламент, който да ги одобри. Техническата подготовка е друго огромно предизвикателство, пред което е изправена основно БНБ. Ние имаме пълната готовност „да натиснем здраво педалите“ по тази тема. За това сме създали необходимата организация и работим много тясно и активно с колегите от ЕЦБ. Очаквам да имаме много възможности да информираме по-подробно публиката за постигнатия напредък" добави още управителят на Централната банка.