Колко пари ни трябват, за да преживяваме

Колко пари ни трябват, за да преживяваме? КНСБ изчисли, че през второто тримесечие на 2015 г. 556 лв. на човек или 2242 лв. месечно за 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими за прехрана и битови разходи, за облекло, за медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти.

Стойността на издръжката е спаднала с 0,1 процента на годишна база, което показва дефлация и задържане на потреблението.

„В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре. Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, „защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари”.

Увеличава се делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31,9% от работещите са Със заплата между 474 и 700 лв.

Границата на бедност е 295 лв. За второто тримесечие на 2016 г. 31,3% от населението, живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2,5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават. Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4,2 млн. души.

Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС, посочват от КНСБ.